Нужна е  кардинална промяна в нагласата към хората с увреждания и техните възможности и роля в обществото 

В рамките на проект „Шанс за добро бъдеще“ по програма Еразъм+р  се проведоха 4 регионални и 1 национална кръгла маса на тема „Професионално обучение и реализация на младежите с увреждания“. На регионалните кръгли маси в Смолян, Плевен, Велинград и Търговище младежи с увреждания, родители и специалисти от образователни заведения, социални услуги и държавни институции предложиха различни мерки за поощряване на процеса на професионалното им обучение и реализация. На националната обобщаваща кръгла маса в Пампорово всички предложения бяха разгледани и бяха избрани три основни, които да бъдат представени пред отговорните институции и пред различни организации, сдружения и обединения за подкрепа.
Предложения:
1/Много голяма група младежи със специални потребности се обучава единствено в 1-ва степен на професионална квалификация или на част от професия. Тяхното обучение е 1-годишно в професионална гимназия или 2-годишно в рамките на помощно училище. Завършвайки 1-ва степен, младежът се оказва извън училище на 16 години, което автоматично го обрича на бездействие до навършване на пълнолетие. Лишен от възможността да упражнява наученото в училище, младежът бързо загубва знанията и уменията си, с което шансът за професионална реализация рязко намалява.
В тази връзка предложението на работната група по проекта е:
-Въвеждане на възможност за продължаващо образование (втора специалност или 2-ра степен на професионална квалификация) без възрастово ограничение с варианти за формата на обучение, например вечерна форма, и възможност за разкриване на социални предприятия и защитени работилници в училищата, обучаващи по професия.
Получавайки подобна възможност, младежите с увреждания от една страна могат да поддържат нивото на придобитите знания и умения, от друга - да разширяват техния кръг, което ги прави по-конкурентноспособни, по-подготвени за трудова заетост след пълнолетие. Това има пряк социален ефект и върху цялото семейство, тъй като единият родител не е принуден да се посвети изцяло на придружаване в ежедневието на своето непълнолетно дете, а в същото време не ограничава младежа до семейната среда, предлагайки му училищната среда и контакти.
Социалните предприятия и защитените работилници (като тяхна разновидност) могат да бъдат както поле за практическо приложение на наученото в училище (учебна база), така и вариант за трудова заетост на една част от завършилите ученици.
2/ Отношението на работодателите към младежите с увреждания е пряко следствие от отношението на обществото като цяло. Нуждата от кардинална промяна в нагласата към хората с увреждания и техните възможности и роля в обществото е в основата на второто предложение, което е
-Въвеждане на „социален стаж“ за учениците от гимназиален етап в учебни заведения и социални услуги за деца и възрастни с увреждания.
Социалният стаж съществува в редица училища в Европа. Той е включен в учебния план и представлява тип изнесена практика в социална институция сред различни групи в риск - деца и възрастни с увреждания, социално слаби, психично болни хора и др. уязвими групи. Обикновено младежите нямат достъп до такива хора в ежедневието и случайните срещи могат да доведат до стрес, негативни изживявания, страх и дори отвращение. Липсата на контакти с хора от уязвимите групи е в пряка връзка с отхвърлянето и неглижирането им. Социалният стаж изправя младите хора лице в лице с увредените деца или възрастни, създавайки достатъчно пространство за опознаване, общуване, споделеност. В България единствената подобна инициатива се случва три поредни години в ПУИ „Д-р П.Берон“ - Търговище, където провеждат социалния си стаж младежи от „Atelierschule“, Цюрих, Швейцария. 
Социалният стаж променя кардинално нагласите и отношението на учениците към хората от уязвимите групи. Подобен стаж в България, дори като пилотен проект, може да постави началото на истинска среща и разбиране, които да променят цялостната житейска нагласа на учениците.
3/Въпреки съществуващи правила за поощряване на трудовата заетост на хората с увреждания, засега наемането на работа на младежи със специални потребности, особено с интелектуални затруднения, не е задоволително и е по-скоро изключение. Една основна причина за това е липсата на посредници и наставници на работното място, които да отделят време и сили за въвеждане на новия работник в задълженията му и да го подкрепят в процеса на включване. Това маргинализира огромни групи хора, способни да упражняват труд, затова следващото предложение е
-Подкрепа на държавата за интегрирана трудова заетост, законови промени и гаранции (регламентиране на ментори на работното място и осигуряване на допълнителни доходи към заплатите им, специални трудови посредници в бюрата по труда, регламентиране на почасова заетост и др.)
Предложенията са подкрепени от Сдружение „Криле от светлина“, съобщи председателят Аделина Фисинска.