Близо 200 журналисти от 30 страни пристигат в Пампорово за годишна зимна среща



Пампорово е домакин през февруари на 65-а годишна зимна среща на SCIJ /Международния ски клуб на журналистите/, информират от "Пампорово" АД.
Събитието с участието на близо 200 журналисти от 30 страни ще се състои от 25 февруари до 4 март, предаде БТА.
Годишната среща на SCIJ се провежда за трети път в България, след като през 1975 г. е била на Витоша, а през 2006 г. в Банско. Състезателната програма включва стартове гигантски слалом на 28 февруари, паралелен слалом на 1 март и дисциплината "крос кънтри" на 2 март. За журналистите, участващи в зимната среща, се предвидени посещения на забележителности, среща с местния бизнес и лекции, представящи региона. Съпътстващата програма ще акцентира върху показване на богатството на местните традиции и фолклор.
Организатори на събитието са Българския ски клуб на журналистите и "Пампорово" АД като домакин.
 
Снимка: Ски училище Стив-Пампорово
Близо 200 журналисти от 30 страни пристигат в Пампорово за годишна зимна среща



Пампорово е домакин през февруари на 65-а годишна зимна среща на SCIJ /Международния ски клуб на журналистите/, информират от "Пампорово" АД.
Събитието с участието на близо 200 журналисти от 30 страни ще се състои от 25 февруари до 4 март, предаде БТА.
Годишната среща на SCIJ се провежда за трети път в България, след като през 1975 г. е била на Витоша, а през 2006 г. в Банско. Състезателната програма включва стартове гигантски слалом на 28 февруари, паралелен слалом на 1 март и дисциплината "крос кънтри" на 2 март. За журналистите, участващи в зимната среща, се предвидени посещения на забележителности, среща с местния бизнес и лекции, представящи региона. Съпътстващата програма ще акцентира върху показване на богатството на местните традиции и фолклор.
Организатори на събитието са Българския ски клуб на журналистите и "Пампорово" АД като домакин.
 
Снимка: Ски училище Стив-Пампорово
Близо 200 журналисти от 30 страни пристигат в Пампорово за годишна зимна среща



Пампорово е домакин през февруари на 65-а годишна зимна среща на SCIJ /Международния ски клуб на журналистите/, информират от "Пампорово" АД.
Събитието с участието на близо 200 журналисти от 30 страни ще се състои от 25 февруари до 4 март, предаде БТА.
Годишната среща на SCIJ се провежда за трети път в България, след като през 1975 г. е била на Витоша, а през 2006 г. в Банско. Състезателната програма включва стартове гигантски слалом на 28 февруари, паралелен слалом на 1 март и дисциплината "крос кънтри" на 2 март. За журналистите, участващи в зимната среща, се предвидени посещения на забележителности, среща с местния бизнес и лекции, представящи региона. Съпътстващата програма ще акцентира върху показване на богатството на местните традиции и фолклор.
Организатори на събитието са Българския ски клуб на журналистите и "Пампорово" АД като домакин.
Снимка: Ски училище Стив-Пампорово
Завръщане на политическия натиск върху журналисти в България отчита изследване на АЕЖ
 
Политикът се завръща като главен „телохранител“ на информацията в българските медии. Той стои на входа и на изхода на редакциите, контролира и се намесва в журналистическото съдържание. Ако през 2015 г. тази „главна роля“ изпълняваха рекламни отдели в редакциите и икономически фактори от различни сфери, то през 2017 г. цензурата на политическа и институционална власт се завръща с богат репертоар от инструменти за влияние. „Изследването не обръща внимание толкова на проблемите вътре в медиите, а се опитва да покаже, че трудностите пред българските медии са от обществено значение. Те са ключ към разбирането на демократичните процеси, които текат в момента.“, коментира д-р Илия Вълков, автор на анализа и член на АЕЖ-България. Това са част от изводите на четвъртото тематично онлайн изследване за свободата на словото в България, направено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България), което беше представено на 17-ти октомври във Френския институт. През 2017 г. в изследването, което има национален обхват без да е представително, взеха участие рекорден брой от 200 журналисти. Анкетата е направена в периода май-юни и дава обща картина на медийната среда в България, независимостта и условията на работа, проблемни области като вътрешен и външен за медиите натиск, автоцензура, условия на труд. Статистическата обработка на данните е на агенция „Алфа рисърч“. В рамките на събитието, екип на фондация „Медийна демокрация” представи специалния доклад „Да бъдеш журналист: състояние на професията“, изготвен в партньорство с АЕЖ-България. Той е първият по рода си анализ на журналистическата професия в България, осъществен с инструменти на медийната антропология. Данните за изследването са събрани в периода февруари – юли 2017 г. на базата на интервюта с 30 журналисти от всички видове медии и населени места в страната, споделящи разнообразен трудов опит. „Всяко следващо поколение журналисти започва наново да пише правилата на професията и това води до липса на солидарност и усещане за общност в гилдията. Липсата на афинитет към саморегулация е причина за недостатъчната автономност на професията“, каза Орлин Спасов, от ФМД. Според Николета Даскалова, изследовател в екипа на фондацията, автоцензурата се превръща в хронично заболяване сред журналистите, които развиват навика да не „стърчат“ сред останалите. Влошаване на медийната среда Анкетата на АЕЖ-България показва, че през 2017 г. се завръщат пълзящата несигурност и надигащата се тревога в общото усещане за несвобода сред българските журналисти. В допитването 42,4% от журналистите оценяват свободата на словото в България като „лоша“, 27,8% дават оценка „много лоша“, „задоволителна“ – 25,3%, а „добра“ – 4,5%. Спрямо изследването на АЕЖ-България от 2015 г., тази година общата оценка за свободата на словото е с негативна промяна. „Културата на натиска“ вече е част от ежедневието на българския журналист. Общото усещане е за влияние отвън или върху работата е обезпокоително непроменена за последните две години – двама от всеки трима от участниците в анкетата заявяват, че знаят за случаи на оказван натиск върху техен колега. А 92 % вярват, че намесата върху работата на журналистите е често срещано явление. Разнообразни източници и форми на натиск Наблюдава се активизиране на богат инструментариум от заплахи, изнудване, разпространение на клевети, тормоз, чрез който политици, държавни и общински институции влияят доминиращо върху вземането на редакционните решения. Над 75 процента от участниците в проучването посочват политическия натиск като най-често разпространен в българските медии, следван от икономическия (61.6 процента), натиска от рекламодатели (58.1 процента), административния натиск на държавно и общинско ниво (43.0 процента) и заплахите от криминални групировки (13.1 процента)*. Сред формите на натиск върху журналистическата работа на преден план излизат разпространението на клевети, посочено от над 41 процента от респондентите, изнудването (35.9 процента) и съдебното преследване (29.3 процента). Онлайн тормозът, посочен от над 11 процента от журналистите, включили се в анкетата, се нарежда до физическите заплахи, на които са били обект 13.1 процента от анкетираните. Последици върху работата и личния живот „Тази година за първи път питаме журналистите как им се отразява т.нар .култура на натиск, която изпъква като устойчива тенденция във всички проучвания през годините. Резултатът е, че една четвърт от респондентите казват, че отровната среда, в която работят, влияе на здравето им.“, коментира Мария Черешева, зам. председател на АЕЖ-България. Данните за 2017 г. показват натрупване на притеснения, че различните форми на натиск водят до „психологически и здравни проблеми за 23.7% от журналистите. Мнозинството (57 процента) от анкетираните журналисти са на мнение, че всичко това води до загуба на интерес към журналистическата професия, като същевременно 49 процента смятат, че натискът прави журналистите по-предпазливи. Отговорите в допитването изграждат същинска „класификация на страха“. Тя започва от заплаха или директно уволнение, преминава през „икономически санкции“, „използване на репресивния апарат“ (данъчни проверки), икономически глоби и спиране на реклами, до „кражби и злоумишлени вреди на автомобила ми“. Обезкървяване на регионалната журналистика Концентрацията на медийната среда в София продължава и със същата степен като предходни години намалява присъствието на регионалната журналистика. Тенденция е журналистите често да сменят работното място заради нестабилността на медийния пазар. Това засилва професионалните автоимунни рефлексии на автоцензурата. Проучванията са част от проекта на Асоциацията на европейските журналисти-България „Медиатор 2: Мост между етичната журналистика и обществото”, подкрепен от фондация „Америка за България”. *На журналистите е дадена възможност да посочват повече от един отговор. Пълните текстове на двете проучвания могат да бъдат свалени от сайта на АЕЖ-България (www.aejbulgaria.org)
Завръщане на политическия натиск върху журналисти в България отчита изследване на АЕЖ
 
Политикът се завръща като главен „телохранител“ на информацията в българските медии. Той стои на входа и на изхода на редакциите, контролира и се намесва в журналистическото съдържание. Ако през 2015 г. тази „главна роля“ изпълняваха рекламни отдели в редакциите и икономически фактори от различни сфери, то през 2017 г. цензурата на политическа и институционална власт се завръща с богат репертоар от инструменти за влияние. „Изследването не обръща внимание толкова на проблемите вътре в медиите, а се опитва да покаже, че трудностите пред българските медии са от обществено значение. Те са ключ към разбирането на демократичните процеси, които текат в момента.“, коментира д-р Илия Вълков, автор на анализа и член на АЕЖ-България. Това са част от изводите на четвъртото тематично онлайн изследване за свободата на словото в България, направено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България), което беше представено на 17-ти октомври във Френския институт. През 2017 г. в изследването, което има национален обхват без да е представително, взеха участие рекорден брой от 200 журналисти. Анкетата е направена в периода май-юни и дава обща картина на медийната среда в България, независимостта и условията на работа, проблемни области като вътрешен и външен за медиите натиск, автоцензура, условия на труд. Статистическата обработка на данните е на агенция „Алфа рисърч“. В рамките на събитието, екип на фондация „Медийна демокрация” представи специалния доклад „Да бъдеш журналист: състояние на професията“, изготвен в партньорство с АЕЖ-България. Той е първият по рода си анализ на журналистическата професия в България, осъществен с инструменти на медийната антропология. Данните за изследването са събрани в периода февруари – юли 2017 г. на базата на интервюта с 30 журналисти от всички видове медии и населени места в страната, споделящи разнообразен трудов опит. „Всяко следващо поколение журналисти започва наново да пише правилата на професията и това води до липса на солидарност и усещане за общност в гилдията. Липсата на афинитет към саморегулация е причина за недостатъчната автономност на професията“, каза Орлин Спасов, от ФМД. Според Николета Даскалова, изследовател в екипа на фондацията, автоцензурата се превръща в хронично заболяване сред журналистите, които развиват навика да не „стърчат“ сред останалите. Влошаване на медийната среда Анкетата на АЕЖ-България показва, че през 2017 г. се завръщат пълзящата несигурност и надигащата се тревога в общото усещане за несвобода сред българските журналисти. В допитването 42,4% от журналистите оценяват свободата на словото в България като „лоша“, 27,8% дават оценка „много лоша“, „задоволителна“ – 25,3%, а „добра“ – 4,5%. Спрямо изследването на АЕЖ-България от 2015 г., тази година общата оценка за свободата на словото е с негативна промяна. „Културата на натиска“ вече е част от ежедневието на българския журналист. Общото усещане е за влияние отвън или върху работата е обезпокоително непроменена за последните две години – двама от всеки трима от участниците в анкетата заявяват, че знаят за случаи на оказван натиск върху техен колега. А 92 % вярват, че намесата върху работата на журналистите е често срещано явление. Разнообразни източници и форми на натиск Наблюдава се активизиране на богат инструментариум от заплахи, изнудване, разпространение на клевети, тормоз, чрез който политици, държавни и общински институции влияят доминиращо върху вземането на редакционните решения. Над 75 процента от участниците в проучването посочват политическия натиск като най-често разпространен в българските медии, следван от икономическия (61.6 процента), натиска от рекламодатели (58.1 процента), административния натиск на държавно и общинско ниво (43.0 процента) и заплахите от криминални групировки (13.1 процента)*. Сред формите на натиск върху журналистическата работа на преден план излизат разпространението на клевети, посочено от над 41 процента от респондентите, изнудването (35.9 процента) и съдебното преследване (29.3 процента). Онлайн тормозът, посочен от над 11 процента от журналистите, включили се в анкетата, се нарежда до физическите заплахи, на които са били обект 13.1 процента от анкетираните. Последици върху работата и личния живот „Тази година за първи път питаме журналистите как им се отразява т.нар .култура на натиск, която изпъква като устойчива тенденция във всички проучвания през годините. Резултатът е, че една четвърт от респондентите казват, че отровната среда, в която работят, влияе на здравето им.“, коментира Мария Черешева, зам. председател на АЕЖ-България. Данните за 2017 г. показват натрупване на притеснения, че различните форми на натиск водят до „психологически и здравни проблеми за 23.7% от журналистите. Мнозинството (57 процента) от анкетираните журналисти са на мнение, че всичко това води до загуба на интерес към журналистическата професия, като същевременно 49 процента смятат, че натискът прави журналистите по-предпазливи. Отговорите в допитването изграждат същинска „класификация на страха“. Тя започва от заплаха или директно уволнение, преминава през „икономически санкции“, „използване на репресивния апарат“ (данъчни проверки), икономически глоби и спиране на реклами, до „кражби и злоумишлени вреди на автомобила ми“. Обезкървяване на регионалната журналистика Концентрацията на медийната среда в София продължава и със същата степен като предходни години намалява присъствието на регионалната журналистика. Тенденция е журналистите често да сменят работното място заради нестабилността на медийния пазар. Това засилва професионалните автоимунни рефлексии на автоцензурата. Проучванията са част от проекта на Асоциацията на европейските журналисти-България „Медиатор 2: Мост между етичната журналистика и обществото”, подкрепен от фондация „Америка за България”. *На журналистите е дадена възможност да посочват повече от един отговор. Пълните текстове на двете проучвания могат да бъдат свалени от сайта на АЕЖ-България (www.aejbulgaria.org)

Сребърен медал за България от Световното първенство по ски за журналисти

 

Юлиян Стоянов спечели сребърното отличие в гигантския слалом на Световното по ски за журналисти, което се проведе в италианския курорт Сестриере, който отбелязва 10-годишнината от Олимпийските игри в Торино през 2006-та.  По олимпийското трасе на писта Джовани Аниели българинът бе изпреварен само от словака Мирослав Паробек. Успехът на Юлиян Стоянов от издателство "Лична драма" допълват 5-то място на Весела Владкова от БНР в слалома и 4-то на Александър Богоявленски от България Он Ер в ски-бягането. Веселина Маринова от сп. Меню и Елена Гюрова от Нова телевизия се класираха девети в отделните възрастови категории. За успешното си представяне българите почерпиха с едно от топ вината на България Redark на винарска изба Дамяница. В тазгодишната среща на журналистите скиори в италианските Алпи участват 8 представители на българските медии, оборудвани с най-нови модели ски Rossignol от спортни магазини SLS и застраховани от Евроинс. Отборът се завръща в неделя с редовен полет на авиокомпания България Ер от Милано. Световната среща в Сестриере донесе още една престижна вест за България: Слънчевият родопски ски център Пампорово ще е домакин на световното първенство по ски за журналисти през 2018 г. Кандидатурата, представена от изпълнителния директор на Пампорово АД Мариян Беляков пред 200 представители от 32 страни членки на Международния ски клуб на журналистите (СКИЖ) в Сестриере, беше приета единодушно. България ще организира за трети път състезанията в уникалната комбинация гигантски слалом и ски бягане след домакинствата през 1985 г. на Витоша и 2006 г. в Банско. Световните срещи на Международния ски клуб на журналистите се провеждат ежегодно от 1953 година насам.

Сребърен медал за България от Световното първенство по ски за журналисти

 

Юлиян Стоянов спечели сребърното отличие в гигантския слалом на Световното по ски за журналисти, което се проведе в италианския курорт Сестриере, който отбелязва 10-годишнината от Олимпийските игри в Торино през 2006-та.  По олимпийското трасе на писта Джовани Аниели българинът бе изпреварен само от словака Мирослав Паробек. Успехът на Юлиян Стоянов от издателство "Лична драма" допълват 5-то място на Весела Владкова от БНР в слалома и 4-то на Александър Богоявленски от България Он Ер в ски-бягането. Веселина Маринова от сп. Меню и Елена Гюрова от Нова телевизия се класираха девети в отделните възрастови категории. За успешното си представяне българите почерпиха с едно от топ вината на България Redark на винарска изба Дамяница. В тазгодишната среща на журналистите скиори в италианските Алпи участват 8 представители на българските медии, оборудвани с най-нови модели ски Rossignol от спортни магазини SLS и застраховани от Евроинс. Отборът се завръща в неделя с редовен полет на авиокомпания България Ер от Милано. Световната среща в Сестриере донесе още една престижна вест за България: Слънчевият родопски ски център Пампорово ще е домакин на световното първенство по ски за журналисти през 2018 г. Кандидатурата, представена от изпълнителния директор на Пампорово АД Мариян Беляков пред 200 представители от 32 страни членки на Международния ски клуб на журналистите (СКИЖ) в Сестриере, беше приета единодушно. България ще организира за трети път състезанията в уникалната комбинация гигантски слалом и ски бягане след домакинствата през 1985 г. на Витоша и 2006 г. в Банско. Световните срещи на Международния ски клуб на журналистите се провеждат ежегодно от 1953 година насам.

Нови форма на натиск: слухове и клевети срещу журналистите

Резултати от проучване на свободата на словото в България 2015 г.

„Културата на натиска” в българските медии става все пo-широко разпространена, като налице са устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма. Това показват резултатите от проучването на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) за свободата на словото през 2015 г., осъществено онлайн сред 143-ма журналисти на национално ниво. Мнозинството от анкетираните – 53.8% признават, че лично са били възпрепятствани да упражняват свободно работата си, докато 72% споделят, че са свидетели на това техни колеги да бъдат подлагани на неправомерен натиск. Сред формите на натиск тази година начело излиза нов за наблюденията ни метод – този на разпространяване на слухове и клевети за журналистите, посочен от 40.6% от участниците в допитването. За изследването Проучването за свободата на словото на АЕЖ-България се провежда за трети път през 2015 г., предшествано от подобни изследвания през 2011 г. и 2013 г. То е непредставително и беше осъществено онлайн сред 143-ма журналисти през периода 19 юни - 30 юли 2015 г. Онлайн анкетата бе анонимна, но при желание журналистите можеха да участват с имената си. Общо 122 от всички отзовали се направиха този избор, тяхната самоличност обаче ще бъде запазена в тайна. Тенденция за излизане от анонимност се наблюдава от 2013 г., когато общо 144 от 169 журналисти избраха да споделят своите имена с екипа на асоциацията. Изследването се провежда в рамките на проекта на АЕЖ-България „Медиатор” с подкрепата на фондация „Америка за България”. Статистическите данни бяха обработени от „Алфа рисърч”, а автор на анализа е Илия Вълков, журналист в телевизия BIT и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Св. „Климент Охридски”. В допълнение, екипът на АЕЖ разпространи и допитване за състоянието на регионалните медии до 50 журналисти, 31 от които бяха интервюирани онлайн за конкретни проблеми на местно ниво. Проведена бе и неформална среща с регионални журналисти, които коментираха резултатите от допитването и споделиха проблемни казуси от своята практика и работата на свои колеги. (Вижте изводите по-долу.) Оценка на медийната среда С подкрепата на: Отговорът на традиционния въпрос „Как оценявате по петобалната система свободата на словото в България?“, тази година се колебае между оценките „задоволителна” (31,5%) и „лоша” (42%). В сравнение в проучването от 2013 г., 52% от анкетираните оцениха свободата на словото в страната като „лоша”, а 40% като „задоволителна”. На практика през 2015 г. се наблюдава относително подобрение в усещането за свобода на словото, въпреки, че проучването показва влошаващи се тенденции към автоцензуриране и концентрация на медийната собственост. Нарастващ натиск върху журналистите Отговорите с „да” и „не” за неправомерен натиск върху работата на журналистите се разделят почти по равно, когато става въпрос за личния опит на анкетираните. (Понятието „неправомерен натиск“, с което борави анкетата, бе определено във въпросниците като заплаха за физическия, финансов и морален интегритет на респондента). Все пак, надделяват тези, които посочват, че лично са ставали обект на натиск в работата си – 53.8%. Други 46.2% отричат да са имали подобен опит. Наблюдава се близо 8% увеличение на респондентите, признаващи за неправомерна намеса в журналистическата си работа спрямо 2013 г., когато по-малката част от анкетираните, 46.15%, заявиха, че са се сблъсквали с подобно явление. Мнозинството (72%) съобщават, че са били свидетели на натиск, който е бил оказван на техни колеги. Данните сочат, че влиянието на външните и вътрешните източниците на натиск спрямо редакционните екипи, е разпределено по равно. Любопитно е обаче, че икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии. Икономическите субекти (69,2%) и рекламодателите (60,8%) са новите властелини на медийното съдържание, показва проучването. Продължава и сериозното влияние на политически лица (67%) заедно с държавни и общински институции (42,7%). Анкетираните уточняват, че „политическите лица често представляват държавата, но също така и икономическите субекти и работодателите”. Намеса в редакционното съдържание се оказва дори и от „други собственици на медии”, което затвърждава впечатлението за тематично еднообразие и шпалир от медии, удобни на властовото, политическо и икономическо статукво. Автоцензурата – начин за избягване на натиска Само 9% от анкетираните обявяват, че редовно сами спират своя публикация/репортаж или отбягват една или друга обществено важна тема. 46% съобщават, че това им се случва, но е рядко явление, а останалите 45% заявяват, че не се самоцензурират. Сред причините за това явление се посочват фактори като натиск от собствениците, страх от санкции, поведение за запазване на финансови приходи (от реклама), мързел, конформизъм и инертното поведение, близост на журналистите с обектите на тяхната работа. Основни проблеми на медийната среда С подкрепата на: Непрозрачната собственост (65,7%), монополизирането на медийната среда (82,5%) и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите (83,9%) са трите най-често споменавани проблема на българските медии. Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите (62,9%). А всеки втори анкетиран отчита като проблем неефективната саморегулация в сектора. Възможни решения Сред най-честите мерки за подобряване на медийната среда се посочват: приемане на практики срещу концентрацията на собствеността и разпространението (76,9%); осветляване на собствеността (65,7%); осигуряване на допълнителна квалификация на журналистите (60,8%); създаване на нови форми на независими медии (60,1%). Заплахите със съдебно преследване – най-разпространени на регионално ниво Повече от половината регионални журналисти, с които АЕЖ-България се свърза, лично са ставали обект на заплахи във връзка с работата си. Най-чести са заплахите със съдебно преследване, следвани от заплахите с уволнение, физически заплахи и заплахи към близките на журналистите. Начело сред източниците на заплахи са политическите лица, посочени от 26% от анкетираните, след които се нареждат местни бизнесмени (23%) и общински власти и криминални организации (съответно с по 17% от отговорите). Разпространен метод за влияние върху медийното съдържание са договорите за информационно обслужване на общинско ниво, в някои от които дори фигурира условие за „опазване на добрия имидж” на административните власти за три ли петгодишен период. В град Казанлък 7 журналисти свидетелстват, че са били привиквани в полицията, за да подпишат полицейско предупреждение, че няма да отразяват негативно кмета и общинската власт. Според 81% от анкетираните в регионалните медии се упражнява цензура, като тя обхваща основно материалите с регионален характер, отразяващи бизнес-икономически (50%) и административно-политически теми (40%). Близо една трета от участниците в допитването посочват, че си налагат автоцензура. Сред препоръките на регионалните журналисти за мерки за подобряване на работата им са осигуряване на съвети и правна помощ, организиране на обучителни семинари и конференции на регионално ниво, подкрепа за разследващата журналистика от национални медии, както и необходимостта от бързи реакции и повече солидарност в гилдията.