Първите проверки за пари на каса сочат масова липса

 

Фирмите имат 10 дни за корекция на  декларациите си

 

Случаите на липсващи пари в касите на фирми, които според счетоводните данни би трябвало да са налични, стават все повече в хода  на започналите  преди 2 седмици 550 проверки на Национална агенция за приходите.

Данните от счетоводните баланси на хиляди юридически лица сочат, че имат голяма сума пари в брой. Инспекторите на НАП проверяват дали  търговските дружества  и нестопанските организации не са извършили скрито разпределение на печалба. Според данните, които сами са подали в НАП, 1 289 от фирмите имат в касите си по над 1 милион лева в брой. Над 10 000 са дружествата с налични пари в брой над 100 000 лв. 

До края на септември близо 200 фирмите от Смолян и областта, които са извършили  скрито разпределение на печалба имат възможност законно да подадат коригиращи декларации за 2016 г., посочват от НАП. 

В началото на октомври спрямо компаниите нарушители ще бъдат възложени нови проверки и ревизии, допълват от НАП.

Проверките на НАП потвърждават, че в масовия случай става въпрос за чисто счетоводно изписване на средства от касата в полза на съдружници за разходи, които не са свързани с дейността на дружеството– например скъпи командировки до екзотични държави, ползване на чужди активи за лични нужди на акционерите и други подобни. Подозренията на данъчните се засилват и от факта, че в момента съществува забрана за разплащания в брой над 10 000 лв.

           Ако при проверките бъдат открити данъчни и осигурителни нарушения, ще започнат ревизии, за да бъдат установени неплатените данъци и осигурителни вноски за последните пет години с пълната строгост на закона, предупреждават от НАП.

Допълват родословното дърво на Капитан Петко Войвода с потомци на неизвестна досега негова дъщеря


Капитан Петко Войвода е имал и дъщеря Стелиани, родена през 1878 г., според хипотезата на Зоя Начева, началник на Държавен архив-Смолян. Нейно
проучване допълва родословното дърво на Войводата с потомците на неизвестната досега дъщеря в Гърция. В Ксанти живее правнук на Капитан Петко, разказва Зоя Начева в интервю пред БТА. Майката на Стелиани - Аспасия е описана като персонаж и в книгата на Николай Хайтов за легендарния воевода. Предположението на Начева е, че тя е слугинчето в дома на Калън Тома в Марония, предупредило Петко и четата, че в храната има отрова.
Проучването на Зоя Начева прибавя нови щрихи към общоприетото схващане, че Петко Войвода е имал от първия си брак син и вероятно дъщеря. Според
нейната хипотеза Стелиани е дъщеря на Петко и Аспасия. Капитан Петко много е разказвал на приятелите за своите бойни подвизи, но за личния си живот почти нищо не е споменавал, посочва началникът на Смолянския архив. Според нея по този начин Войводата е предпазвал близките си, защото след 1878 г. те останали в пределите на Турската империя и всяко подозрение, че са му
роднини би ги обрекло на преследване. Вероятно това е причината да не споменава и дума за децата си според Зоя Начева.
Сред множеството биографи на Петко Киряков, единствено Константин Божков споменава, че освен син Георги, комитата има и дъщеря. Известен факт е, че Петко е доверил личния си тефтер само на Божков, допълва Начева. В Архива в Смолян се пази ръкописът на първия биограф на Петко - Христо Попконстантинов. Двамата се познавали лично и има запазена кореспонденция
между тях. Зоя Начева и съпругът й срещат случайно правнука Стерлиос при разходка в Стария град на Ксанти. Първата му фраза, запознавайки се с българите е:
"Знаете ли кой е Капитан Петко Войвода? Аз съм негов правнук." Архивният експерт смята, че срещата, която е дни преди отбелязването в Смолян на годишнина от смъртта на Капитана, всъщност не е случайна.
Имам чувството, че неспокойният дух на Войводата сякаш ни е насочил в този момент да се видим, за да разкажем тази история, допълва Зоя Начева. Тя смята за свое задължение да представи и проучи твърдението за неизвестната досега дъщеря. Впрочем, потомци на Стелиани са посетили през 70-те години на миналия век България и разказали всичко това. Припомнили разкази на
Стелиани, че майка й била първата жена на Петко. Подарили са и нейна снимка на Тракийската организация в Хасково, която потъва някъде из техния архив и не намира публичност по онова време, а твърденията им не са включени в изследвания или официални биографии. Информацията е отразена едва през 2014 г. в пресата.
Началникът на Архива в Смолян проследява родословната клонка на гръцките наследници на Капитан Петко Войвода. Правнукът обогатява архивния фонд с фотографии на Стелиани, която поразително прилича на Петко. Само мустаци да се сложат върху снимката и ще се получи портрет на Петко Войвода, шегува се Зоя Начева.
Стелиани се ражда от любовта на Войводата и Аспасия (името е предполагаемо според Начева, защото в разговорите с много хора в Марония съобщават различни имена, едни казват Мария, други Елени). В епизода с неуспешния опит за отравяне на четата на Петко в Марония, Хайтов пише за слугинята Аспасия: "Какви чувства е събудил гиздавият Капитан Петко в душата на това крехко момиче - дали само чувството на преданост към легендарния народен защитник, или една неочаквана бликнала любов - това не знаем и никога няма да узнаем." В биографичната книга на Филип Симидов също е описана сцената
с гъркинята Аспасия, която работи в дома на бея Калън Тома, където са поканени четниците. Тя успява да спаси четата, прошепвайки на ухо: "Нищо
да не ядете, защото има отрова". В гръцкото село Марония и до днес пазят светлия образ на Капитан Петко Войвода, твърди Зоя Начева. В спомените на възрастните хора жената на Петко войвода е с различни имена, едни я наричат Мария, а други Елени.
Някои посочват църквата, в която са се венчали, но няма запазени регистри от тези години и това е трудно да се докаже, обяснява Начева. Затова нейното проучване продължава. В центъра на селото има чешма, която е известна като Петковата. Според разказите на внуците, Аспасия е починала скоро след раждането на Стелиани и момичето е отгледано от леля си Урания в гръцкото село Кимерия, близо до Ксанти. Още една чешма в Кимерия е наречена на Петко Войвода. Тя е пред дома на Урания и съгласно легендите там идвал нощем Петко, за да вижда през прозореца дъщеря си. В Кимерия е запазена и песен за Петко Войвода, която допълва разказите за "андартина" /бунтовника, хайдутина/, който закрилял и гърци, и българи, и турци.
Аспасия е една от дъщерите на Стелиани. От внучката Аспасия е останало българско издание на книгата на Хайтов за Капитан Петко. Тя собственоръчно е подчертала всички места в художествения разказ за Войводата, където е спомената баба й Аспасия. Книгата е подарена от Стерлиос на Държавния архив в Смолян заедно с фамилни снимки и албуми.
Възстановяването на липсващата клонка от родословието на Петко Войвода продължава с описание на осемте деца на Стелиани - Василики, Козмас, Василис, Георгиос, Петрос,Теоклис, Аспасия и Ангелики.
Правнукът Стерлиос е бивш пожарникар.Той не говори български език, но е запазил спомените за българските песни, които е пяла майка му Аспасия. Праправнукът Йоргос е завършил висше военно училище, вероятно повлиян от бойния дух на именития дядо. Проучването на гръцкото родословие продължава. Почувствах се длъжна да разкажа тази история, за да не остане в неведение, както веднъж се е случило, обяснява Зоя Начева. Основни акценти от изследването на Зоя Начева ще бъдат представени днес от 17.30 часа на среща-разговор в Чепеларе. Родопският град е домакин на Хайдушки празници "Капитан Петко Войвода" от 20 до 24 септември. Тържествата в памет на Войводата се организират от Община Чепеларе и Съюза на Тракийските дружества в България. Информацията е на БТА.
Допълват родословното дърво на Капитан Петко Войвода с потомци на неизвестна досега негова дъщеря


Капитан Петко Войвода е имал и дъщеря Стелиани, родена през 1878 г., според хипотезата на Зоя Начева, началник на Държавен архив-Смолян. Нейно
проучване допълва родословното дърво на Войводата с потомците на неизвестната досега дъщеря в Гърция. В Ксанти живее правнук на Капитан Петко, разказва Зоя Начева в интервю пред БТА. Майката на Стелиани - Аспасия е описана като персонаж и в книгата на Николай Хайтов за легендарния воевода. Предположението на Начева е, че тя е слугинчето в дома на Калън Тома в Марония, предупредило Петко и четата, че в храната има отрова.
Проучването на Зоя Начева прибавя нови щрихи към общоприетото схващане, че Петко Войвода е имал от първия си брак син и вероятно дъщеря. Според
нейната хипотеза Стелиани е дъщеря на Петко и Аспасия. Капитан Петко много е разказвал на приятелите за своите бойни подвизи, но за личния си живот почти нищо не е споменавал, посочва началникът на Смолянския архив. Според нея по този начин Войводата е предпазвал близките си, защото след 1878 г. те останали в пределите на Турската империя и всяко подозрение, че са му
роднини би ги обрекло на преследване. Вероятно това е причината да не споменава и дума за децата си според Зоя Начева.
Сред множеството биографи на Петко Киряков, единствено Константин Божков споменава, че освен син Георги, комитата има и дъщеря. Известен факт е, че Петко е доверил личния си тефтер само на Божков, допълва Начева. В Архива в Смолян се пази ръкописът на първия биограф на Петко - Христо Попконстантинов. Двамата се познавали лично и има запазена кореспонденция
между тях. Зоя Начева и съпругът й срещат случайно правнука Стерлиос при разходка в Стария град на Ксанти. Първата му фраза, запознавайки се с българите е:
"Знаете ли кой е Капитан Петко Войвода? Аз съм негов правнук." Архивният експерт смята, че срещата, която е дни преди отбелязването в Смолян на годишнина от смъртта на Капитана, всъщност не е случайна.
Имам чувството, че неспокойният дух на Войводата сякаш ни е насочил в този момент да се видим, за да разкажем тази история, допълва Зоя Начева. Тя смята за свое задължение да представи и проучи твърдението за неизвестната досега дъщеря. Впрочем, потомци на Стелиани са посетили през 70-те години на миналия век България и разказали всичко това. Припомнили разкази на
Стелиани, че майка й била първата жена на Петко. Подарили са и нейна снимка на Тракийската организация в Хасково, която потъва някъде из техния архив и не намира публичност по онова време, а твърденията им не са включени в изследвания или официални биографии. Информацията е отразена едва през 2014 г. в пресата.
Началникът на Архива в Смолян проследява родословната клонка на гръцките наследници на Капитан Петко Войвода. Правнукът обогатява архивния фонд с фотографии на Стелиани, която поразително прилича на Петко. Само мустаци да се сложат върху снимката и ще се получи портрет на Петко Войвода, шегува се Зоя Начева.
Стелиани се ражда от любовта на Войводата и Аспасия (името е предполагаемо според Начева, защото в разговорите с много хора в Марония съобщават различни имена, едни казват Мария, други Елени). В епизода с неуспешния опит за отравяне на четата на Петко в Марония, Хайтов пише за слугинята Аспасия: "Какви чувства е събудил гиздавият Капитан Петко в душата на това крехко момиче - дали само чувството на преданост към легендарния народен защитник, или една неочаквана бликнала любов - това не знаем и никога няма да узнаем." В биографичната книга на Филип Симидов също е описана сцената
с гъркинята Аспасия, която работи в дома на бея Калън Тома, където са поканени четниците. Тя успява да спаси четата, прошепвайки на ухо: "Нищо
да не ядете, защото има отрова". В гръцкото село Марония и до днес пазят светлия образ на Капитан Петко Войвода, твърди Зоя Начева. В спомените на възрастните хора жената на Петко войвода е с различни имена, едни я наричат Мария, а други Елени.
Някои посочват църквата, в която са се венчали, но няма запазени регистри от тези години и това е трудно да се докаже, обяснява Начева. Затова нейното проучване продължава. В центъра на селото има чешма, която е известна като Петковата. Според разказите на внуците, Аспасия е починала скоро след раждането на Стелиани и момичето е отгледано от леля си Урания в гръцкото село Кимерия, близо до Ксанти. Още една чешма в Кимерия е наречена на Петко Войвода. Тя е пред дома на Урания и съгласно легендите там идвал нощем Петко, за да вижда през прозореца дъщеря си. В Кимерия е запазена и песен за Петко Войвода, която допълва разказите за "андартина" /бунтовника, хайдутина/, който закрилял и гърци, и българи, и турци.
Аспасия е една от дъщерите на Стелиани. От внучката Аспасия е останало българско издание на книгата на Хайтов за Капитан Петко. Тя собственоръчно е подчертала всички места в художествения разказ за Войводата, където е спомената баба й Аспасия. Книгата е подарена от Стерлиос на Държавния архив в Смолян заедно с фамилни снимки и албуми.
Възстановяването на липсващата клонка от родословието на Петко Войвода продължава с описание на осемте деца на Стелиани - Василики, Козмас, Василис, Георгиос, Петрос,Теоклис, Аспасия и Ангелики.
Правнукът Стерлиос е бивш пожарникар.Той не говори български език, но е запазил спомените за българските песни, които е пяла майка му Аспасия. Праправнукът Йоргос е завършил висше военно училище, вероятно повлиян от бойния дух на именития дядо. Проучването на гръцкото родословие продължава. Почувствах се длъжна да разкажа тази история, за да не остане в неведение, както веднъж се е случило, обяснява Зоя Начева. Основни акценти от изследването на Зоя Начева ще бъдат представени днес от 17.30 часа на среща-разговор в Чепеларе. Родопският град е домакин на Хайдушки празници "Капитан Петко Войвода" от 20 до 24 септември. Тържествата в памет на Войводата се организират от Община Чепеларе и Съюза на Тракийските дружества в България. Информацията е на БТА.

Ученици от  Грохотно се включиха в конкурса „Аз раста патриот”, защото обичат родния край

 

Учениците от ОУ  " Гео Милев"-село Грохотно, община Девин, се включиха в конкурса „Аз раста патриот”, изразявайки обичта си към родния край, местните традиции и обичаи.

 Малкият Айкут Къртъл е ученик във втори клас в училището в село Грохотно. Той обича да ходи на училище, защото там си изкарват весело с връстниците му, обличайки различни народни носии, което ги кара да се чувстват много специални и да усещат българския дух. Айкут мечтае хората около него да са образовани и добри, за да бъдат всички по-щастливи.

 И Ерен Селимучи във втори клас на ОУ " Гео Милев"-село Грохотно.

Той изразява обичта си към фолклора, като свири на родопска гайда. Така той се чувства различен и създава добро настроение у хората. Като порасне, Ерен иска да стане народен човек, защото народният човек обича народа си и помага на всички.

Смолянчани организират благотворително парти за операциите на сноубордист

vlcsnap-2017-09-19-15h29m36s523

 

 

Благотворително парти под мотото " ДА ВДИГНЕМ МИШКАТА НА КРАКА " организират в Смолян негови приятели. Проявата ще бъде на 2 2септември от 19.00 часа в бар "Мими" на  читалище „Орфееви гори“ в Райково. Михаил Костов  е на 35 години. Страда от асептична некроза на двете тазобедрени стави. С този вид заболяване  е дигностициран от преди години. Младият мъж е  с болки и спешно трябва да се оперира. За двете операции в Горна Баня, са необходими  13 200 лв. Едната хирургична интервенция предстои през октомври , като към момента са събрани над 4 хиляди лева.

„Мишо е прекрасно момче, работи като сноуборд учител, на за да се вдигне отново на крака, трябва спешно да ес съберат парите. Това, което ни обединява е любовта към белите спортове. Немислимо е за  за един скиор или сноубордист, да знае, че няма да се качи на ските или сноуборда си. Именно за това ние всички искаме да му помогнем, за да се съберат парите час по-скоро“, каза Мария Балабанова, която е скиор и председател на Ски клуб „Ветеран“ в Смолян.

 „Де факто Мишо е един от първите хора в града, които са започнали да карат сноуборд в града. Знаем, че от известно време има проблеми, които в последствие бяха диагностицирани. Жалко е един човек, който е толкова активно движещ се, сега да не може да прави това, което обича да прави. Нашата цел е колкото се може по-бързо да съберем тези средства. Той ще има нужда и от средства за последваща рехабилитация, за това ще опитаме да съберем колкото се може повече средства“, разказа Атанас Найденов, който е приятел на Мишо от години.

Всеки е добре дошъл да се включи с каквото иска и може - свирене , пеене , танци и идеи  в благотворителната проява.
За събиране на средствата , ще бъде поставена кутия в заведението. Всеки , който иска да помогне, може да дари и по сметката на Михаил.

IBAN BG 31STSA93000024659842

BIC STSABGSF

Банка ДСК

Михаил Димитров Костов

PayPal

Mouse82 @ abv.bg

Ансамбъл „Родопа“ играе „Невястата“ на площада в Чепеларе

 

Музикално-танцов спектакъл „Невястата” на Ансамбъл „Родопа“ в Чепеларе на 22 септември от 20:00 часа на открита сцена на площад „Олимпийски“.

От общината канят всички жители и гости на града да сенясладят   на невероятното изпълнение на ансамбъла безплатно и да се докоснат до магията на една легенда, предавана от поколения в Родопите, пресътворена чрез магията на родопската музика и танц.

 
 
МБАЛ - Смолян организира безплатни прегледи за туберкулоза
 
МБАЛ - Смолян организира безплатни прегледи за туберкулоза
„Седмица на отворените врати” с безплатни прегледи за туберкулоза организира МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“. В дните от 25-ти до 29-ти септември 2017 г., между 8,00 и 15,30 часа, ще се извършват безплатни медицински консултации. Д-р Юлияна Лазарова - завеждащ пневмофтизиатричния кабинет, ще приема в кабинета за контрол на туберкулозата, който се намира на шестия етаж, над Инфекциозно отделение.
„През последните години кампаниите "Отворени врати" се доказаха като добра практика за откриване на случаи с туберкулоза и своевременно предприемане на мерки за лечение и прекъсване на веригата за предаване на инфекцията. Целта на инициативата е да се повиши обществената информираност по отношение на туберкулозата, да се даде възможност на всеки за достъп до здравни услуги, както и да се популяризира здравословният начин на живот“, коментира д-р Лазарова.
Прегледите и изследванията са напълно безплатни, включително и за неосигурените лица. На всеки, който реши да провери своето състояние, ще бъде извършен преглед и ще се назначи проба манту, а при необходимост и допълнителни изследвания – рентгенова снимка и изследване на материал за туберкулозни бактерии.
При последната кампания, проведена в смолянската болница през през юни т.г., са преминали 89 човека. От тях с риск от заболяване 77, извършени прегледи - 77, изследвания манту - 66, направени рентгенография на бял дроб - 14, микробиологични изследвания на храчка – 17. Няма открити болни от туберкулоза. С латентна туберкулозна инфекция са шестима човека, които са поети за химеопрофилактика.
Специфичният причинител на туберкулозата е Мусоbасtеrіum tubеrсulоѕіѕ, наричан още бацилна Kox. Най-застрашени от заразяване и заболяване са живеещите и работещите в едно помещение с болен човек. От туберкулоза се разболяват лица с подтисната имунна система. Предразполагащи фактори са непълноценното и нерационалното хранене, стресът, преумората, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето.
 

Националната литературната награда „Станислав Сивриев” ще бъде връчена на Величко Пачилов

 

Националната литературната награда „Станислав Сивриев” ще бъде връчена на Величко Пачилов, съобщиха от Община Златоград. Пачилов е изтъкнат краевед, автор на изследвания за живота и делото на Делю войвода, златоградските родове, местни легенди и предания, автор на книгите „Излел е Делю хайдутин“, „Златоградски легенди“, „Песни за Делю войвода“ и „Делю войвода – 40 разказа в стихове“. Наградата ще бъде връчена по време на Делювите празници в Златоград, които се провеждат от 22 до 24 септември.

Националната награда на името на Станислав Сивриев се присъжда на Величко Пачилов за изключителния му принос в областта на българската проза и публицистика, с разработки от национално значение, посочват от Община Златоград. Церемонията за връчване на отличието ще бъде от 11 часа  на 23 септември в Етнографския ареален комплекс. Същия ден Старият град отново ще бъде сцена на възстановката „Един пазарен ден отпреди 100 години”.  Традиционните Делюви празници са част от тържествата, с които Златоград отбелязва 240 г. от рождението на Делю войвода. Информацията е на БТА.

Понеделник, 18 Септември 2017 11:22

Почина Видинският митрополит Дометиан

Написана от

Почина Видинският митрополит Дометиан

 

Почина Видинският митрополит Дометиан. Това съобщиха от пресцентъра на Светия Синод на БПЦ. Днес след продължително боледуване се престави в Господа Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан. Светското име на митрополит Дометиан е Димитър Попвасилев Топузлиев. Роден е на 11.11.1932 г. в с. Хасовица, Смолянско. След завършване на основното си образование, през есента на 1947 г. е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, обединена от есента на 1950 г. със Софийската и преместена при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1952 г.

От края на същата година е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1956 г. На 14.01.1959 г. в мъглижкия манастир „Св. Николай" е постриган в монашество с името Дометиан от Старозагорския митрополит Климент под духовото старчество на архимандрит Панкратий (по-късно Старозагорски митрополит). На 10.03. с. г. в старозагорския катедрален храм „Св. Димитър" е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Климент и е назначен за епархийски дякон, проповедник и певец при храм „Св. Богородица" в гр. Стара Загора.

От началото на м. септември 1959 г. до 1962 г. йеродякон Дометиан е на богословска специализация в Московската духовна академия. Там на 18.07.1962 г., в академичния храм, с благословението на Св. Синод на БПЦ е ръкоположен в йеромонашески чин от Руския патриарх Алексий (по време на съслужението му с Българския патриарх Кирил). Завърнал се в Родината, от 01.01.1963 г. е назначен за протосингел на Великотърновската митрополия, която длъжност изпълнява до края на м. февруари 1967 г. Като такъв на 04.12.1963 г. във великотърновския катедрален храм „Рождество Богородично" е възведен в архимандритско достойнство от Великотърновския митрополит Стефан.

От 10.03.1967 г. архимандрит Дометиан е на научна специализация в Монашеския център в Тезе, Франция, а от м. октомври същата година и в Икуменическия институт при ССЦ в Босей, Швейцария. От м. февруари до м. август 1968 г. слуша лекции в Богословския факултет в Лозана, а от м. август 1968 г. до м. август 1969 г. е на стаж и езикова специализация в Лондон и Оксфорд, а заедно с това слуша лекции и в колежа „Кадестън".

От 01.09.1969 г. до 01.11.1970 г. той е протосингел на Софийската митрополия, а от 01.11.1970 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод, какъвто остава до 01.03.1979 г. Като такъв на 15.12.1974 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата „Знеполски". От 01.03.1979 г. епископ Дометиан е управляващ българската Акронска епархия в САЩ, който пост заема до м. март 1983 г. След завръщането си в България, от 01.04.1983 г. до м. юли 1987 г. е викарий на Софийския митрополит. На 26.07.1987 г. е избран, а на 02.08. с. г. е и канонически утвърден за Видински митрополит.

В следващите дни Св. Синод на БПЦ-БП ще се събере на извънредно заседание и ще определи деня и часа на опелото и погребението на новопредставления митрополит.

 

http://pik.bg/in-memoriam-почина-видинският-митрополит-дометиан-news691191.html

КДК представя книгата на Тодор Гугински „Моята автобиография“

 

Клубът на дейците на културата представя книгата на Тодор Гугински „Моята автобиография“ - второ допълнено издание на 18 септември, понеделник от 18 часа в зала „Петър Стайков“.

В нея авторът, който е бил зам.-председател на Окръжния народен съвет - Смолян в началото на 60-те години на миналия век, разказва неизвестни за повечето от нас истории, свързани с борбата за приемането на град Смолян за център на новосъздадения окръг, разкрива случки и събития табу за широката публика, развенчава твърденията на много „месии“ в областта на културата, които смятат, че животът започва от тях, дава информация за възникването на идеята и реализирането й след това по изграждането на емблематичния паметник на Орфей и Родопа пред кино „Дружба“, на Дичо Петров край с. Проглед и на Васил Дечов в Чепеларе.

Книгата е написана на жив български език, увлекателно и плътно, без напъни за откриване на „топлата вода“ или представяне на автора за „титан“ на словото и мисълта. Тя е изключително нужен документ за онова време, когато са „наливани основите“ на днешния град и е съставена неговата окръжна (областна) територия. Изводите и фактите са подкрепени с факсимилета от протоколи и решения, със снимки и документи, които ни карат да вярваме, че написаното наистина се е случило. А това е особено нужно за смолянчани.

  Заповядайте, ще е интересно!

Страница 2 от 127