Смолянският музей отбелязва Европейските дни на наследството

За петнадесети път Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян се включва с различни прояви в Европейските дни на наследството съвместно с община Смолян и клуб „Приятели на РИМ „Стою Шишков”. Дните ще бъдат открити  днес от 15 часа в експозиционните зали с презентации от РИМ „Стою Шишков”, Професионалната гимназия за приложни изкуства и Дневния център за деца и възрастни с увреждане „Звънче“  в Смолян,  с акцент върху активната гражданска позиция. Представители на Европа Директно – Смолян ще запознаят присъстващите с Европейската година на гражданите 2013. По време на откриването ще се разпространяват рекламни образователни тефтерчета, чрез които се популяризира темата „Българските културни ценности, споделени с европейските граждани“.  Графичният дизайн на тефтерчето бе изработен по проект на деветокласничката от Професионална гимназия за приложни изкуства – Смолян Гергана Паскалева.

В следващите дни ще бъдат открити няколко ателиета, приоритетно насочени към младата аудитория. На 25 септември от 14 до 17 часа ще работи ателието  „Мънистените накити – традиции и съвременност“. Прожекцията на документалния филм „Как се правят мънистени накити“ ще подпомогне музейните специалисти в обясненията на тънкостите при изработването на бижута от мъниста. Занимателната игра  „В помощ на куратора“ е предназначена да заинтригува децата и да им даде познания за традиционния поминък овцевъдство –  заниманията са свързани с  международната изложба „Иманье без довършуванье“, посветена на устните и музикални традиции на овчарските общности в Европа. Занимателната игра ще се проведе на 26 септември от 14 до 17 часа. По същото време на следващия ден – 27 септември, ще действа ателието „Овньо льо, вакъл, каматен“, предлагащо творческа работа за ученици по темата за овчарския бит и култура с използване на различни естествени материали.

Дните 27, 28 и 29 септември от 9.00 до 18.00 часа  са обявени за „Дни на отворените врати“. Регионалният исторически музей предоставя възможност за  безплатни посещения на индивидуални и организирани посетители на постоянната експозиция  „Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” и временните изложби „Археологически проучвания в басейна на река Горна Арда“, „Иманье без довършуванье“ (Устни и музикални традиции на овчарските общности в Европа) и фотоизложба „Цветни моменти“, посветена на природното богатство на Родопите.

Съвместната инициатива на Съвета на Европа и Европейския съюз - Европейските дни на наследството, се реализира  всяка година през месец септември и в нея се включват милиони хора от 50 държави, ратифицирали Европейската културна конвенция, приета в Париж през 1954 година. Движението се заражда във Франция през 80-те години на 20 век. От там тръгва и се утвърждава инициативата “Дни на отворените врати” за обекти на културното наследство. Постепенно се присъединяват и други европейски страни, всяка от които допринася за обогатяване на съдържанието и формите на Дните, които от 1999 година се осъществяват под постоянното мото „Европа, общо наследство”. Ежегодните събития се фокусират  около определена тема.

България се присъединява към движението “Европейски дни на наследството” от 1999 година. От първата година на отбелязване на инициативата в нашата страна Регионалният исторически музей „Стою Шишков” съвместно с общината и други партниращи организации разработва и реализира програми за местната общност и за гостите на града и общината. През 2002 година (28-30 септември) Смолян е домакин на официалното откриване за България на националната кампания „Европейски дни на наследството”, преминали под мотото “Различни етноси и религии - общо наследство”.

РИМ Смолян

На снимката: Деца от различни възрасти се занимават в ателиетата, организирани от Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян.

 

Смолянският музей разпространява образователно тефтерче за Европейските дни на наследството

 

Рекламно образователно тефтерче, посветено на Европейската година на гражданите -  2013, ще бъде разпространено  по време на проявите в рамките на Европейските дни на наследството, които стартират в залите на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян на 23 септември и ще продължат до 29 септември. Тефтерчето бе издадено по проект „Българските културни ценности, споделени с европейските граждани“ на Клуба „Приятели на РИМ „Стою Шишков“ – Смолян“ с финансовата подкрепа на Европейския съюз.  Партньори по проекта са Европейският информационен център „Европа директно“ към Сдружение с нестопанска цел „Нови хоризонти“ – Смолян и Професионалната гимназия за приложни изкуства /ПГПИ/.  За оформлението на кориците бе избран проектът за графичен дизайн на  Гергана Паскалева, ученичка в 9 клас на Професионална гимназия за приложни изкуства (ПГПИ) – Смолян. Българските културни ценности, които младата авторка е посочила като заслужаващи да бъдат споделени с европейските граждани, са: тракийски златни съкровища, накити, художествени произведения, архитектурни резервати, традиционно народно облекло, фолклорни песни и танци. Основна дейност в рамките на проекта е и организирането на образователен модул „Моята активна гражданска позиция“. Неговата цел е да се сподели опит и да се дискутира с ученици по проблемите за правата на гражданите в страните от Европейския съюз с акцент върху културното, религиозно и езиково многообразие с участието на представители от музейната институция, неправителствени организации и възпитаници на образователни заведения. Проявата ще се проведе в експозиционните зали на музея по повод Европейските дни на наследството.

РИМ Смолян

 

 

Завърши десетата лятна школа по антропология


С очаквания да продължи плодотворното сътрудничество завърши Десетата лятна школа по антропология на Нов български университет – София, провела се в Смолян от 23 до 29 август със съдействието на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“. Тя се осъществи с  финансовата подкрепа на Централния фонд за стратегическо развитие на НБУ.

Ние бяхме обогатени от това, че при нас бяха водещи учени в областта на антропологията, каза директорът на смолянския музей Таня Марева. Чувстваме потребност от такъв академичен диалог и останахме удовлетворени от контактите и дебатите. Нужно и полезно е за нас да чуем неподправеното обективно мнение на погледа отстрани и най-вече на младите хора. Затова с голямо удоволствие им показахме  различните лица на планината - един израз на живо наследство бе превъплътено в народния празник на традициите  - съборът на чешмарите и народните  /пехливански/ борби и на едно социално общуване на празника на община Доспат. Запознахме ги с Балканската война, с историческата памет – с това, което може да се превърне в културен туризъм  с исторически или археологически аспект. Живото наследство в Широка лъка,  Смилян, селищата по горното поречие на Арда, където се развиват други форми на туризъм – селски, пешеходен, пещерен. Очакваме с интерес студентските презентации. Регионалният исторически музей в Смолян е признат като надежден партньор в различни съвместни прояви, проекти, инициативи. Надявам се, че тази лятна практика ще придобива по-широка разгласа с привличането на други университети от страната и чужбина, сподели Таня Марева.

 Работихме много интензивно, а младите колеги се представиха като един успешен екип, обобщи научният ръководител на школата доц.д-р Ирена Бокова. През ноември месец студентите ще представят своите презентации по научните задачи, които са изпълнявали по време на теренните изследвания в Смолянска област. Идеята на Лятната школа по антропология е утвърдени изследователи и студенти да обменят опит, познание и идеи в срещи и непосредствено общуване, да работят заедно на терен, да се разшири мрежата на сътрудничества, представи инициативата д-р Бокова.

Във фокус се поставя новата важна проблематика за нашата съвременност - мобилността. В неформална обстановка се дискутират се казуси, интерпретират се реалности в момента и на място. Всеки от студентите се съсредоточава върху предварително поставени задачи. В процеса на провеждане на изследването се усвояват умения за теренна работа – от формулирането на проблема до завършването на крайния продукт. НБУ има изградени традиции в осъществяването на съвместни образователни програми, научни изследвания и обмен с други университети и научни центрове. В други страни обучението по антропология е задължително при подготовката различни специалисти – преподаватели, социални работници, в медицината, общественото здраве,  управлението, администрацията… Във времето на непрестанни пътувания и движения на хора разбирането на „различието“ е необходим елемент за човешката култура и общуване в ежедневието. Антропологът се обучава на умения да открива различия и да изпълнява ролята на посредник в разнообразни ситуации, както и да извършва изследвания и да прилага резултатите в практиката.

Ръководителят на департамент Антропология в НБУ доц.д-р Магдалена Елчинова благодари за гостоприемството на колегите от смолянския музей и на директора Таня Марева. Тя увери домакините, че сътрудничеството, което носи интерес и удовлетворение и на двете страни, ще се развива и в бъдеще по различни поводи. Студентите бяха впечатлени от постоянната и временните експозиции в залите на Регионалния исторически музей. Те се запознаха  с изградената информационна система, в която са дигитализирани музейните фондове, едно от постиженията на музейната институция.

Тематичен и съдържателен акцент на двудневния семинар в рамките на лятната школа бе „Културното наследство и местното развитие по южната граница“. В изложенията си лекторите интерпретираха различни аспекти, измерения, възприятия и усещания на понятията за граници, територия  и трансгранично. Бяха представени изследователски проекти от  Оливие Живр (Университет Лион-2, Франция), гл. ас. д-р Меглена Златкова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Ангел Янков (РЕМ Пловдив), доц. д-р Ирена Бокова (НБУ), доц. д-р Магдалена Елчинова (НБУ). За трансграничните проекти на община Смолян говори Илия Годев.

РИМ Смолян

 

 

Френски професор  обучава български студенти в смолянския музей


 Професор Оливие Живр от Франция  ще  открие семинара, който се провежда  в рамките на лятната школа по антропология, която ще се проведе днес и утре в Регионалния исторически музей в Смолян. Преподавателят от Университета в Лион  ще изнесе своя доклад на български език. Резултатите от свои изследователските проекти  ще споделят пред участниците в школата гл. ас. д-р Меглена Златкова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Ангел Янков (директор на Етнографския музей в  Пловдив): доц. д-р Ирена Бокова (НБУ), доц. д-р Валентина Ганева - Райчева (ИЕФЕМ – БАН) и доц. д-р Магдалена Елчинова (НБУ)на тема „Културно наследство и местно развитие по южната граница“.

Лятната школа е организирана по утвърдена работна схема от поредицата летни школи на департамента по антропология в Нов български университет – София с научен ръководител доц.д-р Ирена Бокова- носител на  отличието Кавалер на ордена на Академичните палми/ най-високата награда на Франция за дейци в образованието/. В събеседванията със студентите лекторите представят своите теренни посещения и работа на екипи с конкретни задачи, съобщиха от музея.


Хърватски туристи с фамилия „Смолян“ потърсиха  старите си славянски корени в смолянския музей

Семейство Блаженка и Дражен от Хърватия носят фамилията Смолян и като доказателство показват паспортите си на изненаданите хора, с които се запознават по време на престоя си в Родопите. В този факт се убеди и екскурзоводката в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ Стоянка Вълкова. Съвпадението на имената събудило любопитството им да посетят града, чието име се оказва и тяхно. Възрастната двойка е предпочела  България за своята лятна ваканция и по пътя към морския бряг край Бургас  разглежда и други градове. Използва възможността за свободно пътуване през границите след като Република Хърватска официално бе приета за член на Европейския съюз от 1 юли тази година. След омайващата атмосфера на стария град в Пловдив избрали Смолян за следваща спирка. Първият обект на тяхното посещение бе музеят в Смолян, където откриват много общи неща от стария бит на родопчани и населението в техния край. Впечатлява ги снимка на стария мост в Широка лъка, която веднага им навява сходство със „Стари мост“ в  град Мостар  –  федерален град, административен център, един от най-важните в областта Херцеговина. „Стари мост“ от 16-ти век бил разрушен по време на войните в бивша Югославия, но като обект от Световното културно наследство на ЮНЕСКО бил възстановен.

Блаженка и Дражен Смолян  са от  хърватския град Славонски брод на левия бряг на река Сава, разположен в историческата област Славония. Градът е най голямото населено място и център на Бродско-посавска жупания с население от 59 507 души според преброяването от 2011 година. Издигнат е върху развалините на римския град Марсония.

Смолян е много разпространена фамилия в района, в който живеят Блаженка и Дражен, разказват бившата учителка и съпругът й - специалист по фина механика. Среща се в Босна и Херцеговина, в граничните райони с Унгария, в Австрия, където има много преселници още от годините на турското робство. Фамилията Смолян често може да се види  върху надгробните плочи на починали предци. Двамата някога са учили кирилица в училище, но през последните десетилетия латиницата окончателно е изместила „българската“ азбука и се е наложила  в училищата и живота на републиката. Дражен любопитства има ли я още буквата  - Ѣ - „ят“ в българския език.

Двамата са заинтригувани от историческата връзка между славянското племе смоляни, заселило се в Средните и Западните Родопи вероятно през VІІ – VІІІ век и дало името на днешния град Смолян и  другото южнославянско племе хървати, установило се в земите на днешната република по същото време. Явно тяхната фамилия е съхранена през много векове, отпреди смоляните и хърватите да усвоят своите нови територии и дори петвековното турско робство не успяло да я унищожи. Смоляните били подкрепени от кан Пресиян в техния бунт срещу византийската власт през 837 година, а при управлението на цар Симеон Велики окончателно се влели в българската народност.  А градът Славонски брод, областта Славония, имената им Блаженка и Дражен, фамилията им Смолян – всичко говори за славянския произход на съвременните хървати. „Макар и много далечни, ние се оказваме роднини с вас, смолянчани“ – шегуват се Блаженка и Дражен.

 

РИМ Смолян

 

На снимката: Блаженка и Дражен показват паспортите си със своята фамилия „Смолян“.

 

Смолянският музей посреща студенти за лятна школа по антропология

С подкрепата и домакинството на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“  в Смолян и областта  от 23 до 29 август ще се проведе Десетата лятна школа по антропология със студенти, организирана от департамент „Антропология“ към Нов български университет – София. Установилата се вече традиция за обучение с теренни изследвания се осъществява с финансовата подкрепа на Централния фонд за стратегическо развитие на висшето учебно заведение. Групата се води от преподавателката по културна антропология в Нов български университет доц.д-р Ирена Бокова, отличена с престижни награди  за своя научен актив от множество изследователски проекти. Част от заниманията и теренните проучвания ще се проведат под ръководството на директора на Смолянския музей Таня Марева. Програмата включва  работни посещения в селата Гьоврен,  Широка лъка, Полковник Серафимово, селищата по горното течение на Арда – Смилян, Могилица, Арда, Горна Арда, както и на значими топоси в областния град. Проучванията сред местните общности са подчинени на различни теми – мобилност и традиции, туризъм и наследства, памет за Балканската война, природата като част от културните наследства. Наблюденията на традиционния събор в град Доспат ще бъдат с акцент върху деня на чешмарите и народните /пехливански/ игри.

Школата стартира  в петък в залите на музея с разглеждане и дискусия върху изложбата „Устни и музикални традиции на овчарските общности в Европа“ – проект на 7 европейски музеи и организации с български партньор НИМ – София. За финал е предвиден двудневен семинар с участие на чуждестранни лектори, заключителна дискусия и обобщаване на резултатите. Ще бъдат представени изследователски проекти от  Оливие Живр (Университет Лион-2, Франция), гл. ас. д-р Меглена Златкова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Ангел Янков (РЕМ Пловдив), доц. д-р Ирена Бокова (НБУ), доц. д-р Валентина Ганева - Райчева (ИЕФЕМ – БАН и доц. д-р Магдалена Елчинова (НБУ).

 

 

РИМ Смолян