Завърши десетата лятна школа по антропология


С очаквания да продължи плодотворното сътрудничество завърши Десетата лятна школа по антропология на Нов български университет – София, провела се в Смолян от 23 до 29 август със съдействието на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“. Тя се осъществи с  финансовата подкрепа на Централния фонд за стратегическо развитие на НБУ.

Ние бяхме обогатени от това, че при нас бяха водещи учени в областта на антропологията, каза директорът на смолянския музей Таня Марева. Чувстваме потребност от такъв академичен диалог и останахме удовлетворени от контактите и дебатите. Нужно и полезно е за нас да чуем неподправеното обективно мнение на погледа отстрани и най-вече на младите хора. Затова с голямо удоволствие им показахме  различните лица на планината - един израз на живо наследство бе превъплътено в народния празник на традициите  - съборът на чешмарите и народните  /пехливански/ борби и на едно социално общуване на празника на община Доспат. Запознахме ги с Балканската война, с историческата памет – с това, което може да се превърне в културен туризъм  с исторически или археологически аспект. Живото наследство в Широка лъка,  Смилян, селищата по горното поречие на Арда, където се развиват други форми на туризъм – селски, пешеходен, пещерен. Очакваме с интерес студентските презентации. Регионалният исторически музей в Смолян е признат като надежден партньор в различни съвместни прояви, проекти, инициативи. Надявам се, че тази лятна практика ще придобива по-широка разгласа с привличането на други университети от страната и чужбина, сподели Таня Марева.

 Работихме много интензивно, а младите колеги се представиха като един успешен екип, обобщи научният ръководител на школата доц.д-р Ирена Бокова. През ноември месец студентите ще представят своите презентации по научните задачи, които са изпълнявали по време на теренните изследвания в Смолянска област. Идеята на Лятната школа по антропология е утвърдени изследователи и студенти да обменят опит, познание и идеи в срещи и непосредствено общуване, да работят заедно на терен, да се разшири мрежата на сътрудничества, представи инициативата д-р Бокова.

Във фокус се поставя новата важна проблематика за нашата съвременност - мобилността. В неформална обстановка се дискутират се казуси, интерпретират се реалности в момента и на място. Всеки от студентите се съсредоточава върху предварително поставени задачи. В процеса на провеждане на изследването се усвояват умения за теренна работа – от формулирането на проблема до завършването на крайния продукт. НБУ има изградени традиции в осъществяването на съвместни образователни програми, научни изследвания и обмен с други университети и научни центрове. В други страни обучението по антропология е задължително при подготовката различни специалисти – преподаватели, социални работници, в медицината, общественото здраве,  управлението, администрацията… Във времето на непрестанни пътувания и движения на хора разбирането на „различието“ е необходим елемент за човешката култура и общуване в ежедневието. Антропологът се обучава на умения да открива различия и да изпълнява ролята на посредник в разнообразни ситуации, както и да извършва изследвания и да прилага резултатите в практиката.

Ръководителят на департамент Антропология в НБУ доц.д-р Магдалена Елчинова благодари за гостоприемството на колегите от смолянския музей и на директора Таня Марева. Тя увери домакините, че сътрудничеството, което носи интерес и удовлетворение и на двете страни, ще се развива и в бъдеще по различни поводи. Студентите бяха впечатлени от постоянната и временните експозиции в залите на Регионалния исторически музей. Те се запознаха  с изградената информационна система, в която са дигитализирани музейните фондове, едно от постиженията на музейната институция.

Тематичен и съдържателен акцент на двудневния семинар в рамките на лятната школа бе „Културното наследство и местното развитие по южната граница“. В изложенията си лекторите интерпретираха различни аспекти, измерения, възприятия и усещания на понятията за граници, територия  и трансгранично. Бяха представени изследователски проекти от  Оливие Живр (Университет Лион-2, Франция), гл. ас. д-р Меглена Златкова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Ангел Янков (РЕМ Пловдив), доц. д-р Ирена Бокова (НБУ), доц. д-р Магдалена Елчинова (НБУ). За трансграничните проекти на община Смолян говори Илия Годев.

РИМ Смолян

 

 

Френски професор  обучава български студенти в смолянския музей


 Професор Оливие Живр от Франция  ще  открие семинара, който се провежда  в рамките на лятната школа по антропология, която ще се проведе днес и утре в Регионалния исторически музей в Смолян. Преподавателят от Университета в Лион  ще изнесе своя доклад на български език. Резултатите от свои изследователските проекти  ще споделят пред участниците в школата гл. ас. д-р Меглена Златкова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Ангел Янков (директор на Етнографския музей в  Пловдив): доц. д-р Ирена Бокова (НБУ), доц. д-р Валентина Ганева - Райчева (ИЕФЕМ – БАН) и доц. д-р Магдалена Елчинова (НБУ)на тема „Културно наследство и местно развитие по южната граница“.

Лятната школа е организирана по утвърдена работна схема от поредицата летни школи на департамента по антропология в Нов български университет – София с научен ръководител доц.д-р Ирена Бокова- носител на  отличието Кавалер на ордена на Академичните палми/ най-високата награда на Франция за дейци в образованието/. В събеседванията със студентите лекторите представят своите теренни посещения и работа на екипи с конкретни задачи, съобщиха от музея.


Хърватски туристи с фамилия „Смолян“ потърсиха  старите си славянски корени в смолянския музей

Семейство Блаженка и Дражен от Хърватия носят фамилията Смолян и като доказателство показват паспортите си на изненаданите хора, с които се запознават по време на престоя си в Родопите. В този факт се убеди и екскурзоводката в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ Стоянка Вълкова. Съвпадението на имената събудило любопитството им да посетят града, чието име се оказва и тяхно. Възрастната двойка е предпочела  България за своята лятна ваканция и по пътя към морския бряг край Бургас  разглежда и други градове. Използва възможността за свободно пътуване през границите след като Република Хърватска официално бе приета за член на Европейския съюз от 1 юли тази година. След омайващата атмосфера на стария град в Пловдив избрали Смолян за следваща спирка. Първият обект на тяхното посещение бе музеят в Смолян, където откриват много общи неща от стария бит на родопчани и населението в техния край. Впечатлява ги снимка на стария мост в Широка лъка, която веднага им навява сходство със „Стари мост“ в  град Мостар  –  федерален град, административен център, един от най-важните в областта Херцеговина. „Стари мост“ от 16-ти век бил разрушен по време на войните в бивша Югославия, но като обект от Световното културно наследство на ЮНЕСКО бил възстановен.

Блаженка и Дражен Смолян  са от  хърватския град Славонски брод на левия бряг на река Сава, разположен в историческата област Славония. Градът е най голямото населено място и център на Бродско-посавска жупания с население от 59 507 души според преброяването от 2011 година. Издигнат е върху развалините на римския град Марсония.

Смолян е много разпространена фамилия в района, в който живеят Блаженка и Дражен, разказват бившата учителка и съпругът й - специалист по фина механика. Среща се в Босна и Херцеговина, в граничните райони с Унгария, в Австрия, където има много преселници още от годините на турското робство. Фамилията Смолян често може да се види  върху надгробните плочи на починали предци. Двамата някога са учили кирилица в училище, но през последните десетилетия латиницата окончателно е изместила „българската“ азбука и се е наложила  в училищата и живота на републиката. Дражен любопитства има ли я още буквата  - Ѣ - „ят“ в българския език.

Двамата са заинтригувани от историческата връзка между славянското племе смоляни, заселило се в Средните и Западните Родопи вероятно през VІІ – VІІІ век и дало името на днешния град Смолян и  другото южнославянско племе хървати, установило се в земите на днешната република по същото време. Явно тяхната фамилия е съхранена през много векове, отпреди смоляните и хърватите да усвоят своите нови територии и дори петвековното турско робство не успяло да я унищожи. Смоляните били подкрепени от кан Пресиян в техния бунт срещу византийската власт през 837 година, а при управлението на цар Симеон Велики окончателно се влели в българската народност.  А градът Славонски брод, областта Славония, имената им Блаженка и Дражен, фамилията им Смолян – всичко говори за славянския произход на съвременните хървати. „Макар и много далечни, ние се оказваме роднини с вас, смолянчани“ – шегуват се Блаженка и Дражен.

 

РИМ Смолян

 

На снимката: Блаженка и Дражен показват паспортите си със своята фамилия „Смолян“.

 

Смолянският музей посреща студенти за лятна школа по антропология

С подкрепата и домакинството на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“  в Смолян и областта  от 23 до 29 август ще се проведе Десетата лятна школа по антропология със студенти, организирана от департамент „Антропология“ към Нов български университет – София. Установилата се вече традиция за обучение с теренни изследвания се осъществява с финансовата подкрепа на Централния фонд за стратегическо развитие на висшето учебно заведение. Групата се води от преподавателката по културна антропология в Нов български университет доц.д-р Ирена Бокова, отличена с престижни награди  за своя научен актив от множество изследователски проекти. Част от заниманията и теренните проучвания ще се проведат под ръководството на директора на Смолянския музей Таня Марева. Програмата включва  работни посещения в селата Гьоврен,  Широка лъка, Полковник Серафимово, селищата по горното течение на Арда – Смилян, Могилица, Арда, Горна Арда, както и на значими топоси в областния град. Проучванията сред местните общности са подчинени на различни теми – мобилност и традиции, туризъм и наследства, памет за Балканската война, природата като част от културните наследства. Наблюденията на традиционния събор в град Доспат ще бъдат с акцент върху деня на чешмарите и народните /пехливански/ игри.

Школата стартира  в петък в залите на музея с разглеждане и дискусия върху изложбата „Устни и музикални традиции на овчарските общности в Европа“ – проект на 7 европейски музеи и организации с български партньор НИМ – София. За финал е предвиден двудневен семинар с участие на чуждестранни лектори, заключителна дискусия и обобщаване на резултатите. Ще бъдат представени изследователски проекти от  Оливие Живр (Университет Лион-2, Франция), гл. ас. д-р Меглена Златкова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Ангел Янков (РЕМ Пловдив), доц. д-р Ирена Бокова (НБУ), доц. д-р Валентина Ганева - Райчева (ИЕФЕМ – БАН и доц. д-р Магдалена Елчинова (НБУ).

 

 

РИМ Смолян