Мравките-санитарите на природата
Настоящият проект е в подкрепа на „санитарите на гората“ – мравките. Те са изключително чувствителни на промените в екосистемата и могат да повлияят върху цялостното ѝ фитосанитарно здраве. Наред с това, мравките са добре организирани общества и се хранят и с ларвите на върховият корояд, който причинява сериозни щети на българските гори.
Реализацията на проекта ще има мултиплициращ и иновативен характер, защото за първи път през последните 30 години на територията на горското стопанство Борино ще се извършат биотехнически дейности върху площ от приблизително 5 000 дка в партньорство с ДГС Борино.
В рамките на проекта ще се извърши предварителен обход на определената територия, ще се заснемат и определят GPS координатите на застрашени мравуняци и такива в риск. На база на теренната информация ще се изработят защитни биотехнически съоръжения, които ще се монтират с организирани групи от ученици и младежи.
Успоредно с това, с цел повишаване на имунната система на екосистемата, ще се доставят стари хралупести дървета в площи, с предобладаващ бял бор. Тези хралупести дънери, наречени „ловни дървета”, са по-привлекателни за дървоядните насекоми, вкл. върховият корояд и процесът на гниене ще спомогне за създаване на мравуняци. Така ще бъде пренасочено „вниманието” на тези вредители от младата борова гора към храпулестите дънери.
Планира се и дейност с участието на ученици и младежи, като ще се изработят и монитрат над 100 броя дървени къщички за гнездящи видове.
Целта е с последователни дейности да бъде стабилизирана крехката екосистема. Ще се установи една хранителна верига, която ще намери своето екосистемно равновесие и същевременно ще бъде дадена възможност на насаждението да се развива и укрепва без болести и нападения от вредители (особено от зачестилите случаи на върхов корояд).
Предвидени са и мониторингови дейности, като по един забавен и увлекателен за децата начин ще се пристъпи към така нареченото „осиновяване на мравуняци”. Група от доброволци (ученици от местното СОУ „Никола Вапцаров“) ще си определят мравуняк за който ще се грижат през следващите няколко години, като тяхното намиране ще е с помощта на определените GPS координати. Доброволците-осиновители редовно ще проверяват състоянието на мониторираните съоръжения, като за всяко от тях ще се състави и води досие и при необходимост ще се предприемат съответните дейности.
Проектът има иновативен характер и може да се приложи и върху други горски територии.
Избери, за да помогнеш!
https://izberi.rbb.bg/proekti/eko/mravkite-sanitarite-na-prirodata/
Размисли за света на мравките
Добре е човек да се замисля от време на време за своето съществуване, за мястото и отношението си към природата и за съвременното ни общество. И ако е честен към себе си и поне малко самокритичен, със сигурност ще направи някои важни изводи.
С времето и натрупването на мъдрост, човек разбира, че има същества, които са високо организирани и биха могли да ни служат за пример през житейския ни път. В природата откривам много такива, почти ежедневно. Нека се опитам да дам един пример за сравнение – например между хората и… мравките.
Ако мравките бяха хора, със сигурност щяха да вдигат невъобразим шум. Тълпа, която се щури напред-назад в привидно безредие, няма как да не произвежда какафония. Само че в тихия им свят общуването се свежда до бърза обмяна на феромони – специфични молекули, чиито мирис носи ясна и точна информация.
Носовете на хората могат само да си мечтаят да разчитат подобни сигнали. Хората (а и мечките) все пак опитват да тикат нос в горските мравуняци. Особено сега, когато жегата тласка масово обитателите на градовете към прохладните планински зони. От човешкото любопитство може и да има полза. Особено ако хората не досаждат на мравките, а започнат да ги наблюдават, за да се поучат от тях. И за да научат уж добре известни подробности за йерархията и отношенията им. Например, че хората са открили земеделето преди 10 хиляди години, а мравките – преди 50 милиона! Че са се появили преди 120 милиона години и оттогава до днес следват собствена еволюция. В хода ѝ са изградили общества със заветната цел да осигуряват максимум хранителни вещества за мравуняка.
Най-хубавото е, че в тези общества всеки си знае мястото. Цариците отговарят за поколението, работничките се грижат за снабдяването и складирането на храната, войниците гарантират сигурността на мравуняка. Химичната комуникация с феромони действа безпогрешно. Тя покрива огромен спектър от дейности като търсене на храна, грижа за младите мравки, разпознаване на родствениците, вдигане на тревога или отбой, и какво ли още не. Мравките общуват, но всяка е наясно с какво се занимава и не се опитва да обяснява на другите как да си вършат работата.
Не, че и в тези общества няма мързеливци. Има. Завършило наскоро проучване установи, че някои мравки успешно симулират работа, като всъщност не похващат нищо. Дори и в този случай обаче готованците изпълняват съвестно мързеливата си задача, без да пречат на останалите и без да ги поучават.
Мравешките магистрали по земята и дърветата са натоварени. Смяната на платната без мигач не е проблем… Няма сблъсъци и жертви на пътя. Няма и видима маркировка – нито вертикална, нито хоризонтална. Движението става без регулировчици и без произшествия, благодарение на бързата мравешка комуникация.
Светът на мравките наброява толкова индивиди, че нулите след единицата са зашеметяващо много. Мравешките общества се справят успешно навсякъде по света, с изключение на... Антарктида. Тоест – оцеляват там, където и хората, когато се адаптират към условията, храната и климатичните промени. Правят го тихо, упорито и работливо.
Направо са за пример в този бързо глобализиращ се свят. Има на какво да им се възхитим, има от какво да се поучим. Затова смятам, че си заслужава да ги опазваме и да се грижим за тях – тихо и постоянно, както те го правят в нашата гора.
