Владимир Овчаров: В България е много по-трудно да стигнеш до някакви висоти, отколкото в държава като Швейцария, защото там гледат на човека като капацитет

Смолянчанинът Владимир Овчаров  е сред 18-те топ съдии във футбола в  Швейцария. Възпитаникът на Спортното училище в Смолян, е футболен съдия от 19 години, 10 от които в България. В момента живее и работи в Швейцария.

Влади е на 38 години ,но вече може да каже , че е постигнал мечтата в живота си. Той е единственият съдия от България в Швейцария

 „В момента аз съм в групата на тези 18 съдии, които обслужват първите две професионални дивизии в Швейцария. Това са Супер лига и Чалъндж Лига, предимно получавам мачове във тяхната втора лига , Чалъндж Лига, а мога да бъда също така и в супер лига като четвърти ,резервен съдия обикновено получавам по два наряда в седмицата , като единият ден от уикенда , в събота или неделя съм ръководещ съдия в Чалъндж Лига, а в другия ден съм резервен съдия в Супер лига, като във всеки един момент мога да взема участие и като ръководещ съдия в супер лига“, разказва Владимир Овчаров

Любовта на Влади към футбола идва още на 6 години.  Възпитаник е на ДЮШ на Родопа.

„Какво да ви кажа , такова момче, което е отдадено за каузата футболна още  навремето, едно момче , с което много лесно се работеше, много бързо се разбирахме . Непрекъснато така следим изявите му и много се радвам, че във футбола успя да стигне много , много нагоре, във втория му занаят съдийството“ , сподели Звезделин Чаушев, треньор на ДЮШ „Родопа“-Смолян.

През 2012г. съпругата на Влади получава документи за Швейцария.  „И дойде един решаващ момент от моя живот, когато трябваше  да реша дали да прекратя моята съдийска кариера в БГ или да остана с мото семейство и отговорът беше един –аз поех моя нов път с моето семейство ,като аз не знаех дали ще продължа съдийството си в далечната Швейцария, но за мой късмет успях да почна да правя това, което най-много обичам в Швейцария и така запълних пъзела, който липсваше до този момент“, споделя реферът.

Три месеца след като депозирал документите във Футболната централа в Берн , отговорът дошъл.

„За мен това беше едно голямо предизвикателство да отида и да покажа в една далечна държава, че наистина ние българите сме силни по дух, ние работим здраво и наистина имаме това, което мога смело да кажа, че западнякът , няма като качества, като манталитет и като държание“, добави Влади.

Подготовката на съдиите в Швейцария е на изключително ниво.

„Тези 18 професионални съдии работят строго индивидуално с ментори. Които следят за моята физическа подготовка, за моето здравословно състояние , з това как се натоварвам, за това какво време отделям. Всеки футболен съдия е задължен минимум с седмицата да има от 6-8 часа тренировъчна дейност на стадионите. Всичко се проследява с Джипиес. Във всеки един момент те знаят  какво тренирам, кога се натоварвам, колко се натоварвам. В същото време аз имам много здрав хранителен режим. Всичко се наблюдава. Не използваме никакви медикаменти Изключително се работи със здравословни методи , със здравословни упражнения, с гимнастика, с йога“, споделя смолянчанинът.

 В Швейцария Влади среща  много известни футболисти

„Свирил съм на мачове на Александър Фрай , който е легенда като Христо Стоичков във Швейцария, бил съм съдия на Димитър Ангелов. Успях за година и половина да свиря на топ отбори като Милан, Бефика, Спартак Москва, Йенг бойс, като Базел, отбори, които наистина когато съм бил дете дори не съм предполагал дори , че мога да ги гледам на живо . Докоснах се до футболисти като Петър Александров, той е един от легендите на нашето поколение през  1994г. В момента е помощник треньор на футболния отбор на Цюрих. - Кой е любимият ти футболист?- По принцип като футболен съдия трябва да бъда неутрален, но още от малък аз винаги съм симпатизирал на моя любим отбор Барселона и в частност на футболиста Лео Меси“, разказва още Владимир.

„За мен футболът е онова , което дава искрицата щастие в моята душа и в моето сърце. Живот без футбол не е живот.  Тук в България е много по-трудно да стигнеш до някакви висоти , отколкото в държава като Швейцария, защото там гледат на човека като капацитет, сред това на самия човек като качества и като даденост. Докато тук  имаше моменти, в които моите ръководители гледаха първо на мен като регион, от кой град идвам, какъв съм на колко години съм , не гледаха на мене като капацитет и квалитет. Не мога да кажа, че съжалявам, но малко или много си нося някаква болка, то момента в който съм прекарал тук като професионален съдия, защото моята мечта винаги е била да свиря мачове от нашата професионална А футболна група. Но се радвам, че въпреки това не успях в моята държава , а успях в държава като Швейцария, това , което загубих тука , спечелих във чужбина“

Родопчанинът не съжалява, че кариерата му се развива в Швейцария. Липсват  му само приятелите  в Смолян, които вижда все по-рядко заради ангажиментите си покрай футболното първенство.