Вторник, 25 Февруари 2014 11:52

Тинка Белегова: В Родопите съществува вярването, че мартениците имат голяма предпазна сила и могат да се използват като амулет през цялата година Избрана

Написана от
Оценете
(0 гласа)
Тинка Белегова:  В Родопите съществува вярването, че мартениците имат голяма предпазна сила и могат да се използват като амулет през цялата година
 
 
По традиция, в навечерието на един от най-почитаните български празници – 1-ви март, в РИМ “Стою Шишков”- Смолян отново врати отвори ателие за изработване на традиционни родопски мартеници. Музейните експерти  запознаха младежта на Смолян с обичаите около празника, с техниката за изработване на стари родопски мартеници. Децата имаха възможност  да направят мартеници, като вложиха своите умения и фантазия. Повече за тайната  на автентичната родопска мартеница и за това какви са поверията за изработване и носене на мартеница в различните села в Родопа планина, разговаряме с Тинка Белегова– уредник в историческия музей в Смолян.
 
 
 
-Идва 1-ви март – един от най-пролетните празници. Като какъв се е приемал в миналото този празник?
-Пролетните празници и обичаи започват с месец март, когато цялата природа се събужда за нов живот. В народните представи месец март се свързва с плодоносните свойства на женската природа, което намира отражение и в женското име на месеца. В миналото 1-ви март се е приемал като настъпване на лятото, като започване на новата земеделска година и това е било съпроводено с очакванията за по-добър живот. Според вярванията излизали лошите и злите сили, а слънцето засилвало своята светлина и топлина. Първият ден на месеца българите наричали още Баба Марта. В старите народни предания това е бил митичен женски образ, олицетворяващ пролетта. Марта била гърбава жена, „облечена в кожух, със стари дрехи и кафява забрадка”, която бързо сменяла настроението си - ту била ведра и усмихната, ту навъсена и сърдита. Нравът й се отразявал на характера на времето, което през март било много променливо. За тази промяна народът ни разказва много приказки. Според една стара легенда старицата се сърдела на братята си - Голям и Малък Сечко, които често изпивали виното от бъчвите й. Тогава ставала „люта” и „зла”, задухвал студен вятър и сняг покривал земята. Гневът на Баба Марта обаче бързо преминавал, тя се засмивала на братята си и изгрявало слънце.
-Има ли някакви обредни действия, характерни за 1-ви март?
-Разнообразните обредни действия, практики и забрани, характерни за 1-ви март, целяли да осигурят добро време, необходимо за бъдещата богата реколта. В ранно утро стопанката ритуално измитала двора и дома, изтупвала всички постелки и завивки. Така символично се изнасяла зимата, т. е. старото, лошото и се посрещала Баба Марта „на чисто”. Събраната смет се  запалвала и всички се опушвали над огъня, прескачайки го. В Родопската област тази обредна практика е известна като т.н. „Мартене”. Освен опушването над огъня, в двора интересна практика била стопанката на къщата да запали върху тикла сенце или слама, но така че да няма огън, а само пушек. С тиклата в ръка тя обикаляла дома и цялото стопанство и наричала: „Марта-парта, всичко да бяга!” Тези действия се изпълнявали за предпазване от ухапване на змии през лятото и против бълхи. Жените изнасяли дреха, пояс, престилка с червен цвят и ги мятали на плодна овошка, на стряхата или на плета. Вярвало се, че като види червено, Марта „ще се разсмее, ще се развесели” и времето ще бъде слънчево и топло. Сутринта старите баби не излизали по улиците, защото Баба Марта не обичала стариците и щяла да се разсърди. Тя се радвала на млади моми и невести и когато ги срещнела, времето се оправяло.  На 1-ви март се спазвали и много други забрани с предпазващо значение. На огнището не трябвало да се слага черно, опушено котле, за да не почернеят посевите, да не «хванат главня». На Марта жените не трябвало да перат и простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не удря гръм, не трябвало да се буха с бухалка, да не се тъче, защото блъскането на кросното наподобявало гърма. Стопанките не варяли жито, за да «не ври облак». За предпазване от градушка се тачели «мартените съботи», през които жените не похващали никаква домакинска работа, а мъжете не трябвало да орат. На Първи март се пекли пшеничени питки – тенурки или пенурки. Намазвали се с мед и се раздавали против „болесчици”. На всеки член от семейството са давали по едно парче дюля, запазена от есента, защото, „който яде дюля на Марта – змии няма да го хапят”.
-Кои са магическите предсказания, характерни за 1-ви март?
-На Първия ден на месец март се правели интересни магически предсказания. Вярвало се, че ако прогърми за пръв път, годината ще е много плодородна. В Източните Родопи следяли кой пръв ще влезе в дома им - кой ще е „полезът”. Ако той е добър и имотен стопанин, през годината ще има берекет. На първата „мартена месечина”, т.е. първото пълнолуние през март, момите, готови за задомяване, се хващали на хорото с пожелание да се оженят през годината. На Първи Март се правели още предсказания какво ще бъде времето през годината. Ако вали дъжд - лятото ще е дъждовно. Възрастните хора вярвали, че ако на този ден месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно.
-А кой е най-интересният обичай на 1-ви март?
-Най-интересният обичай на Първи март е изработването и киченето с мартеница, 
наричана още «байница», «марта», «мартинка», «кичилка», «гадалушка» и др. Изработването на мартеници ставало най-често вечерта срещу 1-ви март или рано сутринта преди изгрев слънце от жените в семейството. Жените, които изработвали мартеницата е трябвало да са чисти и да не докосват огъня, в противен случай тя  загубвала своята магическа сила. Отначало мартениците се изработвали само от червена непредена или полуопредена вълна, а по-късно се добавяла и бяла такава. Памучната прежда, лен и коноп навлезли в обичая по-късно. Най-разпространеният вид мартеници в Родопите бил от бяла и червена прежда. Червеният цвят бил пожелание за здраве и живот, средство за предпазване от болести, знак на кръвта, на зачеването и раждането. Белият цвят се появил по-късно като пожелание за дълъг живот. Затова, когато се окичвали мартениците – се наричало: „Да си здрав и червен, да остарееш и побелееш!”
По-късно към традиционните бял и червен се прибавяли и други цветове – синьо, жълто, зелено, розово, оранжево и др. Прибавяли се и елементи като синьо манисто и чесън против уроки, сребърна пара, глигански зъб и др. Те допълвали и засилвали предпазната функция на мартениците.
Мартениците се завързвали на всички в домакинството – на дясната ръка на децата, на вратлетата им, на плитките на момите, дори на хурките на бабите, мотовилките, вретената, чекръците и др. С мартеници се закичвали и млади невести, възрастни жени, по-рядко и ергени, които ги носели на кръста под пояса или в потурите. Закичвали се и стопански постройки, плодни дръвчета, както и новородените агънца, теленца и кончета. Смисълът на закичването с мартеничка е бил тя да донесе здраве на този, който я носи – «да бъде бял и червен». В Родопите съществува вярването, че мартениците имат голяма предпазна сила и могат да се използват като амулет през цялата година. Допълнителна сила й давали чесъна, бадема, сребърната паричка и гребалото на дървена лъжица. В някои селища имало изисквания към дървото, от което е изработена лъжицата – то трябвало да е гръмовито, т.е. върху него да е падал гръм. Другаде мартениците се правели от разноцветни конци с дървена лъжица между тях. Традиционните мартеници – амулети се усуквали от възрастните жени в семейството. Помагали им и децата. Възрастните учели децата: «Да може да посрещнем Баба Марта добра и да не се мръщи, защото тя понякога е добра, а понякога е лошичка...». «Когато правиш мартеници, изпитваш желание да ги подариш на близките си, да им пожелаеш здраве и късмет». В Златоградско и до днес върху горния край на вратата на стаята, в която спи бебето се слага мартеница. Тя се слага и в пелените на новороденото, на скрито място в дрехите на малки деца и тези действия са против уроки и предпазване от лоши очи. Съдовете, в които се дои млякото по време на отбив също се окичват с мартеници.
-До кога се носят мартеничките?
-Според преданията, м артеничките е трябвало да се носят до Младенци – 9 март или до Благовец – 25 март. Носели се и дотогава, докато човек види първите прелетни птици - лястовици, щъркели и кукувици. Тогава се махали и се слагали под камък. След няколко дни се гадаело по това какво под камъка - ако е имало мравки, това е било знак, че през годината ще се плодят дребните домашни животни - агънцата, ако е имало червеи или бръмбари - ще се ражда повече едър добитък – телета и кончета. Мартениците се наричали гадалушки затова, защото по тях се извършвали гадания за бъдещото плодородие и приплод. Някъде ги хвърляли в реката, за да върви на хората по вода и всичко лошо да изтече в реката, другаде ги слагали в мравуняк или в полога на домашните птици. Най-разпространената и до днес практика е да се закичват на плодно дръвче.  В днешни времена мартеничката се изработва от различни материали и форми, но въпреки това си остава символ на пожелание за здраве и се използва като поздрав по повод настъпването на пролетта.
rodopinews

Сайт за Новините в Родопите, такива каквито са !

www.rodopinews.com
Влезте, за да коментирате

Pamporovo

V1 250x250 BG 2018

rodopinews 640pxX640px

 

Интернет страницата  не използва бисквитки (cookies).

Скъпи потребители,

От  25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това Родопи нюз ЕООД  приема нова "Политика за поверителност", съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.

 собственик -Родопи нюз ЕООД-Смолян