Внукът на композитора, написал Дунавското хоро: Малко от младежите сега знаят кой е Дико Илиев
Внукът на композитора, написал Дунавското хоро и много други български хора, живее в Смолян. Той носи същото име като на дядо си –Дико Илиев, но никога не е парадирал с това, че е негов внук. Той е на 67 години и вече е пенсионр. Всяка нова година, заедно със семейството си, посреща Новата година с особено вълнение, защото тогава звучи Дунавското хоро, което дядо му написва. „Винаги Дунавско хоро, винаги! На 19 години, на фронта да създаде първото си хоро -Искърско хоро, на 19 години на фронта ,без никакво образование, без консерватория! Това е дадено от Господ, от Бог е дадено това нещо, както на него , така и да другите Щраус, и другите световно известни!
Просто от Гопод му е дошло всичкото. На 11 години е постъпил ученик, военен в Ботевград и след това отива на фронта, и там създава първото си хоро“, разказва с вълнение внукът на Дико Илиев.
„Много неща помня и много неща вече са избледнели. Помня, когато той започна да ме учи да свиря на акордеон в Оряхово, Врачанско, но съдбата беше решила друго. Нашите се преместиха в рудниците и прекратих своето обучение по музика. С музика се занимаваше той и баща ми свиреше. Вечерно време свирех , а дядо слушаше в другата стая. Покаже се на вратата и ми угасяше лампата . Викам: Чакай, защо я угасяш лампата?, а той казваше: За да не си гледаш пръстите, когато свириш. И така слушаше, после като изсвиря каквото ми беше дал като урок идваше и казваше: Направи еди каква си грешка и така..“, разказва внукът.
Помни и до днес своята клетва в Смолян, когато идва и дядо му. „Веднага го разпознаха военната музика оркестрантите . И така той дирижираше като цивилен военаата музика на моята клетва, тука в Смолян Всички бяха впечатлени, той е създателят на над 70 хора.
Болно му е от това, че задено с поколенията изчезва споменът за създателят на най-българските хора.
„Малко от младежите сега знаят кой е Дико Илиев. То не е като едно време както беше във всяко село, всеки град , да има духова музика. Сега няма такова нещо вече“, разказва Дико.
„Не афиширам , че аз съм негов внук . Той за мен си е моят дядо и така. А на Нова година , надявам се , винаги да звучи неговото Дунавско хоро“, казва още внукът на Дико Илиев.
