Когато човек е добър…

Той е ведър, спокоен, радва се на другите, носи в сърцето си огънче и раздава искри на надежда и сигурност. Носи вярата,  че не сме създадени на земята, за да си завиждаме, караме, измамваме, злепоставяме.

Когато човек е добър, той е мирен и обичащ. Това си помислих, прочитайки, че Петя Михалевска ще води смолянската депутатска листата на БСП на изборите през юли. Тя е наследила  благотворителността на баща си  покойния депутат Димчо Михалевски.  През 2010 г. той постави в Смолян началото на непозната дотогава традиция някой изцяло да поеме коледните тържества на децата на Съюзната организация на инвалидите в Смолян – с подаръците и празничния обяд. А децата с увреждания са близо 100. Петя неотстъпно продължава каузата на баща си!

Пиша тези редове като ръководител на децата-доброволци „Чисти сърца“ към катедрален храм „Св. Висарион Смоленски“ и Неделното училище към храм „Св. Николай Чудотворец“ - Смолян. През ноември 2010 г. бяхме вече установили връзка за общи дейности със Съюза на инвалидите в Смолян и с Дома за стари хора в село Фатово, където обявихме  рождената дата на нашето доброволчеството. Предстоеше ни първия съвместен Коледен празник за децата с увреждания.  Невероятният ентусиазъм  да работим заедно, чистотата на мислите, че ще помагат на хора в нужда бяха завладели сърцата на децата-доброволци и нямаха търпение да започнем. Подготвяха се поздравителни картички и музикално-поетична програма. Не знаеха, че за възрастните има  една голяма и сложна подробност… средствата! Председателката на Съюза на инвалидите  в Смолян Захаринка Славчева и регионалният координатор Петя Николова бяха загрижени и доста притеснени как ще се справим на първия ни общ празник. В един момент сякаш Някой подреди нещата. Яви се изненадващо депутатът Димчо Михалевски, който каза, че милостта и помощта към нуждаещите се са преди всички други измерения за власт и пост. Иска да е съпричастен в работата с децата от Съюза на инвалидите. Първата му среща с тях бе на Коледния празник  през 2010 г. в ресторант „Централ“. Яви се тихо и скромно, непоказващо, че носи огромна радост на децата – усмивката и многото и хубави подаръци. На председателката Славчева заяви:  „Дeцaтa ca мoя ĸayзa, мoи пpиятeли и aз винaги щe ги пoдĸpeпям…“ На третия Коледен празник през 2012 г. той отново потвърди: „Децата са мои приятели, винаги ще ги подкрепям и подпомагам, а вие бъдете живи и здрави, силни и единни. Заедно ще решаваме всички въпроси и ще успяваме.“

 Но животът поднася изпитания. След година и два месеца на 18 февруари 2014 г. той си отиде от този свят  на 49-годишна възраст. Тогава разбрахме колко много хора го обичат… И какво сме изгубили. Но дъщеря му Петя  заедно с майка си Наталия и братчето Димитър решават, че благотворителната семейна кауза трябва да се продължи. Смолян не трябва да губи надежда в доброто и уважението между хората. Оттогава тя всяка година  за Коледа е в Смолян, при малките си приятели, които идват с радост на празника, придружавани от родители, братче или сестричка. И всички сядат заедно на голяма обща трапеза. Което е добър пример и за децата-доброволци. От своя страна ръководството на инвалидите в Смолян се старае с топли думи и от сърце да се отблагодари на Петя, например с ръчно плетена кошница с родопски билки за чай и бурканчета с различни домашни сладка и мед, чаша с пейзажи от Смолян.  Винаги  благодари и на всички, които по различни поводи подкрепят хората с увреждания – на общината, неправителствени организации, фирми, учебни заведения, на всички добри  хора, които разбират болката на другите и уважават издръжливостта им да се справят.

Когато човек е добър… Той е сигурен в делата си. Той не се показва явно. Той е скромен и зачита другите, благодари им. Това прави Петя Михалевска. Винаги посочва, че в каузата се включват близки, приятели, съмишленици, хора с добри сърца. Вярва, че доброто се множи, когато е искрено и в обща полза. Болката може да се преодолее, несгодите да се притъпят, когато хората си съчувстват и са заедно. Тя въведе практиката по списък на всички 100 деца с увреждания да носи специален и нужен подарък, което е задача на Петя Николова и Захаринка Славчева да уточняват с родителите точно какво, без да знаят децата. Така всички се радват не желани неща – от енциклопедии и книги до кукли и различни камиони, дрешки, обувки, ботушки, спортни принадлежности, разнообразни полезни игри.

Дори миналата година по време на пандемията не пропусна идването в Смолян. Достави подаръците, за да се предадат на децата без събирания, защото  бяха забранени.   Дойде  заедно с евродепутата Цветелина Пенкова. Тогава Михалевска отбеляза: „За мен е много важно да сме заедно и винаги с нетърпение очаквам този ден. Радвам се, че всяка година се включват все повече хора да помагат, не оставам сама… Подкрепят ме тези, които носят доброта и най-вече носят планината Родопа в сърцето си. Истински хора. Милосърдието е лек за всички.“

Автор: Росица Примовска

Когато човек е добър…

Той е ведър, спокоен, радва се на другите, носи в сърцето си огънче и раздава искри на надежда и сигурност. Носи вярата,  че не сме създадени на земята, за да си завиждаме, караме, измамваме, злепоставяме.

Когато човек е добър, той е мирен и обичащ. Това си помислих, прочитайки, че Петя Михалевска ще води смолянската депутатска листата на БСП на изборите през юли. Тя е наследила  благотворителността на баща си  покойния депутат Димчо Михалевски.  През 2010 г. той постави в Смолян началото на непозната дотогава традиция някой изцяло да поеме коледните тържества на децата на Съюзната организация на инвалидите в Смолян – с подаръците и празничния обяд. А децата с увреждания са близо 100. Петя неотстъпно продължава каузата на баща си!

Пиша тези редове като ръководител на децата-доброволци „Чисти сърца“ към катедрален храм „Св. Висарион Смоленски“ и Неделното училище към храм „Св. Николай Чудотворец“ - Смолян. През ноември 2010 г. бяхме вече установили връзка за общи дейности със Съюза на инвалидите в Смолян и с Дома за стари хора в село Фатово, където обявихме  рождената дата на нашето доброволчеството. Предстоеше ни първия съвместен Коледен празник за децата с увреждания.  Невероятният ентусиазъм  да работим заедно, чистотата на мислите, че ще помагат на хора в нужда бяха завладели сърцата на децата-доброволци и нямаха търпение да започнем. Подготвяха се поздравителни картички и музикално-поетична програма. Не знаеха, че за възрастните има  една голяма и сложна подробност… средствата! Председателката на Съюза на инвалидите  в Смолян Захаринка Славчева и регионалният координатор Петя Николова бяха загрижени и доста притеснени как ще се справим на първия ни общ празник. В един момент сякаш Някой подреди нещата. Яви се изненадващо депутатът Димчо Михалевски, който каза, че милостта и помощта към нуждаещите се са преди всички други измерения за власт и пост. Иска да е съпричастен в работата с децата от Съюза на инвалидите. Първата му среща с тях бе на Коледния празник  през 2010 г. в ресторант „Централ“. Яви се тихо и скромно, непоказващо, че носи огромна радост на децата – усмивката и многото и хубави подаръци. На председателката Славчева заяви:  „Дeцaтa ca мoя ĸayзa, мoи пpиятeли и aз винaги щe ги пoдĸpeпям…“ На третия Коледен празник през 2012 г. той отново потвърди: „Децата са мои приятели, винаги ще ги подкрепям и подпомагам, а вие бъдете живи и здрави, силни и единни. Заедно ще решаваме всички въпроси и ще успяваме.“

 Но животът поднася изпитания. След година и два месеца на 18 февруари 2014 г. той си отиде от този свят  на 49-годишна възраст. Тогава разбрахме колко много хора го обичат… И какво сме изгубили. Но дъщеря му Петя  заедно с майка си Наталия и братчето Димитър решават, че благотворителната семейна кауза трябва да се продължи. Смолян не трябва да губи надежда в доброто и уважението между хората. Оттогава тя всяка година  за Коледа е в Смолян, при малките си приятели, които идват с радост на празника, придружавани от родители, братче или сестричка. И всички сядат заедно на голяма обща трапеза. Което е добър пример и за децата-доброволци. От своя страна ръководството на инвалидите в Смолян се старае с топли думи и от сърце да се отблагодари на Петя, например с ръчно плетена кошница с родопски билки за чай и бурканчета с различни домашни сладка и мед, чаша с пейзажи от Смолян.  Винаги  благодари и на всички, които по различни поводи подкрепят хората с увреждания – на общината, неправителствени организации, фирми, учебни заведения, на всички добри  хора, които разбират болката на другите и уважават издръжливостта им да се справят.

Когато човек е добър… Той е сигурен в делата си. Той не се показва явно. Той е скромен и зачита другите, благодари им. Това прави Петя Михалевска. Винаги посочва, че в каузата се включват близки, приятели, съмишленици, хора с добри сърца. Вярва, че доброто се множи, когато е искрено и в обща полза. Болката може да се преодолее, несгодите да се притъпят, когато хората си съчувстват и са заедно. Тя въведе практиката по списък на всички 100 деца с увреждания да носи специален и нужен подарък, което е задача на Петя Николова и Захаринка Славчева да уточняват с родителите точно какво, без да знаят децата. Така всички се радват не желани неща – от енциклопедии и книги до кукли и различни камиони, дрешки, обувки, ботушки, спортни принадлежности, разнообразни полезни игри.

Дори миналата година по време на пандемията не пропусна идването в Смолян. Достави подаръците, за да се предадат на децата без събирания, защото  бяха забранени.   Дойде  заедно с евродепутата Цветелина Пенкова. Тогава Михалевска отбеляза: „За мен е много важно да сме заедно и винаги с нетърпение очаквам този ден. Радвам се, че всяка година се включват все повече хора да помагат, не оставам сама… Подкрепят ме тези, които носят доброта и най-вече носят планината Родопа в сърцето си. Истински хора. Милосърдието е лек за всички.“

Автор: Росица Примовска

20 години Регионална кабелна телевизия „Фотон-К“!

Всички сложности на прехода у нас преминаха и през сърцето на телевизията, през живота на екипа й. И ако възкликваме как така минаха 20 години от първото излъчване на „Фотон-К“, неминуемо заслугата е на нейния създател Петър Кадиев и на твърдия му нрав да прави, каквото реши, и да се радва, ако стане. Ако не стане – мълчи! Но телевизията стана и в комбинация с Радио „Чан“ – също негово дело, се оформи Медиен център, непознат като реалност дотогава.

Не мога да забравя първия офис на телевизията в таванското помещение на  АПК – Устово, първите конкурси за назначаване на репортери и водещи, първия сблъсък за обективността, първите командировки с тежките камери на рамо… Първите обаждания на изненадани зрители, че в Смолян и района  има местна телевизия и новини, специално за тях.

Не мога да забравя преборването на Петър Кадиев с многото трудности, за да оцелее първата  телевизия в Смолянско като частно дело. Да действа и сега. Безпрепятствената  защита на концепцията й в Съвета за електронни медии в София още тогава даде  явен знак, че пътят е правилен. Спечелен бе лицензът буквално за 2 минути. Затова казвам – екипността в работата е първото условие, че нещо ще се случи добре. Разбира се – след вярата, че може да се случи!

Телевизията е дело на всички, с които работихме през тези 20 години! Които повярваха, че журналистиката не е поле за самоизява и показ, а нескончаем творчески труд и мисъл за другите – да бъдат правилно информирани нашите зрители, а и слушателите в Радио „Чан“, за общия ни живот в Родопите, с верни факти, с отношение към тях самите и към правдата. С желанието да внесем в семействата /по принцип телевизията е медия за вкъщи/ надежда, че не всичко в нашия живот е лошо, че има достойни примери, от които можем да се вдъхновим.  Хиляди  са новинарските блокове и седмичните предавания, стотици са репортажите и очерците, показващи истинското лицето на Родопите чрез обикновените хора  и  ръководителите на институции, чрез творческата интелигенция и личности в образованието, здравеопазването, социалната и военната дейност, бизнеса. Няма сфера от нашия живот, убегнала от камерата на ТВ “Фотон-К“!

Благодаря на зрителите, които бяха наш коректив, но и вдъхновител едновременно, споделяха личен опит и ни подаваха идеи за разработка!

Благодаря на всички, с които се случи да имаме в професията си пресечна точка в Телевизия „Фотон-К“!  Дали са в  чужбина или в България, в Смолян, София, Пловдив, Бургас или другаде – ние  си оставаме СВОИ , дори с драстичните различия понякога, с изпуснатите неприятни думи, с изнервящата обстановка по време на избори, с напрежението на ръба, че времето тече, а новините  точно в 8,30 вечерта трябва да се излъчат. Оставаме си свои  и не можем без тази част от миналото си!

Благодаря на колегите от електронните, печатните  и всякакъв друг вид медии, че сме се подкрепяли, дори и негласно, че знаем цената как се поддържа  фронтът!

Честита годишнина, шефе Кадиев, и семейството ви!

Честита годишнина, мили колеги журналисти, оператори, някогашни рекламни агенти и сегашни инкасатори,  несменяема счетоводителка Къри!

Светъл път желая занапред на всички!

Росица Примовска,

редактор от основаването на телевизията 

20 години Регионална кабелна телевизия „Фотон-К“!

Всички сложности на прехода у нас преминаха и през сърцето на телевизията, през живота на екипа й. И ако възкликваме как така минаха 20 години от първото излъчване на „Фотон-К“, неминуемо заслугата е на нейния създател Петър Кадиев и на твърдия му нрав да прави, каквото реши, и да се радва, ако стане. Ако не стане – мълчи! Но телевизията стана и в комбинация с Радио „Чан“ – също негово дело, се оформи Медиен център, непознат като реалност дотогава.

Не мога да забравя първия офис на телевизията в таванското помещение на  АПК – Устово, първите конкурси за назначаване на репортери и водещи, първия сблъсък за обективността, първите командировки с тежките камери на рамо… Първите обаждания на изненадани зрители, че в Смолян и района  има местна телевизия и новини, специално за тях.

Не мога да забравя преборването на Петър Кадиев с многото трудности, за да оцелее първата  телевизия в Смолянско като частно дело. Да действа и сега. Безпрепятствената  защита на концепцията й в Съвета за електронни медии в София още тогава даде  явен знак, че пътят е правилен. Спечелен бе лицензът буквално за 2 минути. Затова казвам – екипността в работата е първото условие, че нещо ще се случи добре. Разбира се – след вярата, че може да се случи!

Телевизията е дело на всички, с които работихме през тези 20 години! Които повярваха, че журналистиката не е поле за самоизява и показ, а нескончаем творчески труд и мисъл за другите – да бъдат правилно информирани нашите зрители, а и слушателите в Радио „Чан“, за общия ни живот в Родопите, с верни факти, с отношение към тях самите и към правдата. С желанието да внесем в семействата /по принцип телевизията е медия за вкъщи/ надежда, че не всичко в нашия живот е лошо, че има достойни примери, от които можем да се вдъхновим.  Хиляди  са новинарските блокове и седмичните предавания, стотици са репортажите и очерците, показващи истинското лицето на Родопите чрез обикновените хора  и  ръководителите на институции, чрез творческата интелигенция и личности в образованието, здравеопазването, социалната и военната дейност, бизнеса. Няма сфера от нашия живот, убегнала от камерата на ТВ “Фотон-К“!

Благодаря на зрителите, които бяха наш коректив, но и вдъхновител едновременно, споделяха личен опит и ни подаваха идеи за разработка!

Благодаря на всички, с които се случи да имаме в професията си пресечна точка в Телевизия „Фотон-К“!  Дали са в  чужбина или в България, в Смолян, София, Пловдив, Бургас или другаде – ние  си оставаме СВОИ , дори с драстичните различия понякога, с изпуснатите неприятни думи, с изнервящата обстановка по време на избори, с напрежението на ръба, че времето тече, а новините  точно в 8,30 вечерта трябва да се излъчат. Оставаме си свои  и не можем без тази част от миналото си!

Благодаря на колегите от електронните, печатните  и всякакъв друг вид медии, че сме се подкрепяли, дори и негласно, че знаем цената как се поддържа  фронтът!

Честита годишнина, шефе Кадиев, и семейството ви!

Честита годишнина, мили колеги журналисти, оператори, някогашни рекламни агенти и сегашни инкасатори,  несменяема счетоводителка Къри!

Светъл път желая занапред на всички!

Росица Примовска,

редактор от основаването на телевизията