Таня Марева: Съборът на Рожен е една от културните емблеми на Смолян и цяла България

 11059418 504576523038498 2018232408033034210 n

Идеята за общ събор на Рожен  дава свещеник  Ангел Инджов през 1898 г. Така Роженските поляни  стават мястото, където близки, роднини и приятели, веднъж годишно се събирали, за да споделят болка и радост.

От стари времена на Роженските поляни са се почитали различни светии, покровителстващи здравето и изобилието в домовете на родопчани. През 1898 г. Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор в деня на Св. Пантелеймон – 27 юли , на който да се почитат всички светии на Роженските параклиси.

 „Ето това е някакво по-обозначимо начало на Роженския събор, когато той се превръща в събор на една и съща дата. Същевременно той е събор на хора от двете страни на границата, на земляци, доскоро били си много близки и срещащи се много по-често , но по стечение на обстоятелствата разделени от държавна граница, каза етнологът Таня Марева.

 

11705687 504198803076270 2329968372006552309 o11217988 504576526371831 5926592469103271636 o

Забележителен момент  в историята на Роженския събор е 1961 г., когато съборът става събор-надпяване, където среща си дават гласовити певци и певици и чудни гайдари от цялата родопска област. За организацията му е имало силна институционална подкрепа.

„През 1961 г. в родопската култура се ражда Чудото на Рожен. Така се нарича гайдарското изкуство на родопчани, организирано от Апостол Кисьов,  известния оркестър 100 каба гайди. Когато някой каже 100 каба гайди, винаги се досеща за Роженски поляни, за Родопите и за родопската народна музика. През 1972 г. на роженските поляни вече има 300 гайдари и от там насетне тръгва тази много популярна музицираност в България и в Родопите –да се свири на гайда, да се почита родопската гайда и тя да бъде една от емблемите на нашата страна. Не случайно родопската гайда днес е вписана в листата на националните живи човешки съкровища на България, каза още Таня Марева.

През 1993 г. Съборът на Рожен става национален. Тогава на сцените на Роженските ливади си дават среща певци, танцьори и инструменталисти от северна и южна България. „През 2000 г отново имаме забележително проявление на Роженския събор , а това е съборът на българите от целия свят, които бяха поканени от президента Петър Стоянов да почетат българската народна култура, да си спомнят да своите корени и традициите на България“, допълни още Марева.

Сцените на Рожен са посрещали  плеяда знаменити български изпълнители. Рожен е обединител, Рожен е традиция.

Съборът на Рожен винаги ще го има, защото той е една от културните емблеми на Смолян и цяла България-място , където могат да си дадат среща миналото и силните традиции, превъплътени в забързания ни делник.

Таня Марева: Съборът на Рожен е една от културните емблеми на Смолян и цяла България

 11059418 504576523038498 2018232408033034210 n

Идеята за общ събор на Рожен  дава свещеник  Ангел Инджов през 1898 г. Така Роженските поляни  стават мястото, където близки, роднини и приятели, веднъж годишно се събирали, за да споделят болка и радост.

От стари времена на Роженските поляни са се почитали различни светии, покровителстващи здравето и изобилието в домовете на родопчани. През 1898 г. Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор в деня на Св. Пантелеймон – 27 юли , на който да се почитат всички светии на Роженските параклиси.

 „Ето това е някакво по-обозначимо начало на Роженския събор, когато той се превръща в събор на една и съща дата. Същевременно той е събор на хора от двете страни на границата, на земляци, доскоро били си много близки и срещащи се много по-често , но по стечение на обстоятелствата разделени от държавна граница, каза етнологът Таня Марева.

 

11705687 504198803076270 2329968372006552309 o11217988 504576526371831 5926592469103271636 o

Забележителен момент  в историята на Роженския събор е 1961 г., когато съборът става събор-надпяване, където среща си дават гласовити певци и певици и чудни гайдари от цялата родопска област. За организацията му е имало силна институционална подкрепа.

„През 1961 г. в родопската култура се ражда Чудото на Рожен. Така се нарича гайдарското изкуство на родопчани, организирано от Апостол Кисьов,  известния оркестър 100 каба гайди. Когато някой каже 100 каба гайди, винаги се досеща за Роженски поляни, за Родопите и за родопската народна музика. През 1972 г. на роженските поляни вече има 300 гайдари и от там насетне тръгва тази много популярна музицираност в България и в Родопите –да се свири на гайда, да се почита родопската гайда и тя да бъде една от емблемите на нашата страна. Не случайно родопската гайда днес е вписана в листата на националните живи човешки съкровища на България, каза още Таня Марева.

През 1993 г. Съборът на Рожен става национален. Тогава на сцените на Роженските ливади си дават среща певци, танцьори и инструменталисти от северна и южна България. „През 2000 г отново имаме забележително проявление на Роженския събор , а това е съборът на българите от целия свят, които бяха поканени от президента Петър Стоянов да почетат българската народна култура, да си спомнят да своите корени и традициите на България“, допълни още Марева.

Сцените на Рожен са посрещали  плеяда знаменити български изпълнители. Рожен е обединител, Рожен е традиция.

Съборът на Рожен винаги ще го има, защото той е една от културните емблеми на Смолян и цяла България-място , където могат да си дадат среща миналото и силните традиции, превъплътени в забързания ни делник.

Максим Димитров : Българите трябва да се обединяваме, да знаем, че сме силен народ!

 

„Родопски хайдути“ и Български младежки клуб „Актив“ в Одеса откриха изложба в Хаджичоновата къща в Устово, представяща живота на бесарабските българи

 

Сдружение „Родопски хайдути“ откри в Хаджичоновата къща в Устово изложба „Българите в Бесарабия. Хроника на ХХ век”. 12 пана и 50 фотоса проследяват    участието на бесарабските българи в културния, историческия и политически живот, празниците, традициите и обичаите на тези българи, които поради една или друга причина са се преселвали, но никога не са спирали да мислят и да жадуват за България. Изложба е част от проявите, които родолюбците организират  по повод 102-та годишнина от Освобождението на Родопите и Балканската война. На откриването присъстваха зам.-министърът на МВР, който е родом от Устово, комисар Кирил Хаджихристев, областният управител на Смолян инж. Димитър Кръстанов, началникът на Регионалния инспекторат по образованието Иван Муцевски, директорът на Регионалния исторически музей Таня Марева и др. Изложбата е реализирана съвместно с Български младежки клуб „Актив“ в Одеса и Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите вУкрайна“. „Преди една година,  когато се събрахме, изключително интересно беше как всички тези българи имат някакъв блян в душата за България и от всички нас, и от управляващите,  зависи да направим така, че този блян да не стане разбит. Затова решихме да ги поканим и не случайно се събираме в тази къща,  свързана пряко с историческите събития“, каза председателят на „Родопски хайдути“ Манол Ружинов.

„Идеята дойде още през 2009 г. Ние от Български младежки клуб „Актив“ в Одеса искахме да представим чрез снимките историята на едно семейство в Бесарабия, но се сблъскахме с проблема, че не можем да намерим много снимки за историята, защото по това време не са правени снимки. В същото време събирахме снимки от много семейства и в крайна сметка решихме да направим една история  за нашите баби и дядовци през целия век. Изложбата представя хроника на века като са показани  снимки от раждане, от различни периоди от живота, училище, работа на полето, сватби, танцови колективи и най-последните снимки това са погребение. Най-старата снимка е от 1901 г. , която показва , че българите винаги са били буден народ. Тя представя нелегална българска организация, която е била създадена тогава да работи срещу румънската власт. В Бесарабия българите винаги са били под различни политически режими- Царска Русия, Съветски съюз, Румъния, днес Украйна и Молдова. Идеята ни е да покажем как сме живели през миналия век, как сме запазили нашето самосъзнание, много хора да видят и приликите и различията“, разказа Максим Димитров, който в момента учи в България магистратура. За „Родопски хайдути“  разбрали  от приятели и от Фейсбук. „Тук в Смолян българският дух и традиции са запазени. Благодарение на сдружението на младите родолюбци резултатите са видими. Видяхме, че имаме общи цели с „Родопски хайдути“- родолюбието, съхраняването на историята и традицията, и решихме да работим заедно. Българите трябва да се обединяваме, да знаем, че сме силен народ, и където и да сме, да не забравяме, че сме българи. Трябва да обичаме родното, да забелязваме хубавите  и  позитивни неща, защото бъдещето на нашите деца зависи от нашите дела днес“, каза Максим.

Максим Димитров : Българите трябва да се обединяваме, да знаем, че сме силен народ!

 

„Родопски хайдути“ и Български младежки клуб „Актив“ в Одеса откриха изложба в Хаджичоновата къща в Устово, представяща живота на бесарабските българи

 

Сдружение „Родопски хайдути“ откри в Хаджичоновата къща в Устово изложба „Българите в Бесарабия. Хроника на ХХ век”. 12 пана и 50 фотоса проследяват    участието на бесарабските българи в културния, историческия и политически живот, празниците, традициите и обичаите на тези българи, които поради една или друга причина са се преселвали, но никога не са спирали да мислят и да жадуват за България. Изложба е част от проявите, които родолюбците организират  по повод 102-та годишнина от Освобождението на Родопите и Балканската война. На откриването присъстваха зам.-министърът на МВР, който е родом от Устово, комисар Кирил Хаджихристев, областният управител на Смолян инж. Димитър Кръстанов, началникът на Регионалния инспекторат по образованието Иван Муцевски, директорът на Регионалния исторически музей Таня Марева и др. Изложбата е реализирана съвместно с Български младежки клуб „Актив“ в Одеса и Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите вУкрайна“. „Преди една година,  когато се събрахме, изключително интересно беше как всички тези българи имат някакъв блян в душата за България и от всички нас, и от управляващите,  зависи да направим така, че този блян да не стане разбит. Затова решихме да ги поканим и не случайно се събираме в тази къща,  свързана пряко с историческите събития“, каза председателят на „Родопски хайдути“ Манол Ружинов.

„Идеята дойде още през 2009 г. Ние от Български младежки клуб „Актив“ в Одеса искахме да представим чрез снимките историята на едно семейство в Бесарабия, но се сблъскахме с проблема, че не можем да намерим много снимки за историята, защото по това време не са правени снимки. В същото време събирахме снимки от много семейства и в крайна сметка решихме да направим една история  за нашите баби и дядовци през целия век. Изложбата представя хроника на века като са показани  снимки от раждане, от различни периоди от живота, училище, работа на полето, сватби, танцови колективи и най-последните снимки това са погребение. Най-старата снимка е от 1901 г. , която показва , че българите винаги са били буден народ. Тя представя нелегална българска организация, която е била създадена тогава да работи срещу румънската власт. В Бесарабия българите винаги са били под различни политически режими- Царска Русия, Съветски съюз, Румъния, днес Украйна и Молдова. Идеята ни е да покажем как сме живели през миналия век, как сме запазили нашето самосъзнание, много хора да видят и приликите и различията“, разказа Максим Димитров, който в момента учи в България магистратура. За „Родопски хайдути“  разбрали  от приятели и от Фейсбук. „Тук в Смолян българският дух и традиции са запазени. Благодарение на сдружението на младите родолюбци резултатите са видими. Видяхме, че имаме общи цели с „Родопски хайдути“- родолюбието, съхраняването на историята и традицията, и решихме да работим заедно. Българите трябва да се обединяваме, да знаем, че сме силен народ, и където и да сме, да не забравяме, че сме българи. Трябва да обичаме родното, да забелязваме хубавите  и  позитивни неща, защото бъдещето на нашите деца зависи от нашите дела днес“, каза Максим.

Максим Димитров : Българите трябва да се обединяваме, да знаем, че сме силен народ!

„Родопски хайдути“ и Български младежки клуб „Актив“ в Одеса откриха изложба в Хаджичоновата къща в Устово, представяща живота на бесарабските българи

Сдружение „Родопски хайдути“ откри в Хаджичоновата къща в Устово изложба „Българите в Бесарабия. Хроника на ХХ век”. 12 пана и 50 фотоса проследяват    участието на бесарабските българи в културния, историческия и политически живот, празниците, традициите и обичаите на тези българи, които поради една или друга причина са се преселвали, но никога не са спирали да мислят и да жадуват за България. Изложба е част от проявите, които родолюбците организират  по повод 102-та годишнина от Освобождението на Родопите и Балканската война. На откриването присъстваха зам.-министърът на МВР, който е родом от Устово, комисар Кирил Хаджихристев, областният управител на Смолян инж. Димитър Кръстанов, началникът на Регионалния инспекторат по образованието Иван Муцевски, директорът на Регионалния исторически музей Таня Марева и др. Изложбата е реализирана съвместно с Български младежки клуб „Актив“ в Одеса и Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите вУкрайна“. „Преди една година,  когато се събрахме, изключително интересно беше как всички тези българи имат някакъв блян в душата за България и от всички нас, и от управляващите,  зависи да направим така, че този блян да не стане разбит. Затова решихме да ги поканим и не случайно се събираме в тази къща,  свързана пряко с историческите събития“, каза председателят на „Родопски хайдути“ Манол Ружинов.

„Идеята дойде още през 2009 г. Ние от Български младежки клуб „Актив“ в Одеса искахме да представим чрез снимките историята на едно семейство в Бесарабия, но се сблъскахме с проблема, че не можем да намерим много снимки за историята, защото по това време не са правени снимки. В същото време събирахме снимки от много семейства и в крайна сметка решихме да направим една история  за нашите баби и дядовци през целия век. Изложбата представя хроника на века като са показани  снимки от раждане, от различни периоди от живота, училище, работа на полето, сватби, танцови колективи и най-последните снимки това са погребение. Най-старата снимка е от 1901 г. , която показва , че българите винаги са били буден народ. Тя представя нелегална българска организация, която е била създадена тогава да работи срещу румънската власт. В Бесарабия българите винаги са били под различни политически режими- Царска Русия, Съветски съюз, Румъния, днес Украйна и Молдова. Идеята ни е да покажем как сме живели през миналия век, как сме запазили нашето самосъзнание, много хора да видят и приликите и различията“, разказа Максим Димитров, който в момента учи в България магистратура. За „Родопски хайдути“  разбрали  от приятели и от Фейсбук. „Тук в Смолян българският дух и традиции са запазени. Благодарение на сдружението на младите родолюбци резултатите са видими. Видяхме, че имаме общи цели с „Родопски хайдути“- родолюбието, съхраняването на историята и традицията, и решихме да работим заедно. Българите трябва да се обединяваме, да знаем, че сме силен народ, и където и да сме, да не забравяме, че сме българи. Трябва да обичаме родното, да забелязваме хубавите  и  позитивни неща, защото бъдещето на нашите деца зависи от нашите дела днес“, каза Максим.

Tanq Mareva i Georgi Markov

Представят в София юбилейния сборник  за Балканската война 


Сборникът „100 години Балканска война – 100 години свобода за Родопите“, издаден тази година от Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян, ще бъде представен в София на 7 октомври  от 17,30 часа, в залата на Съюза на тракийските дружества в България. Съвместната проява на смолянския музей, Съюза на тракийските дружества в България, Дружество „Тракия“ – София и Централен клуб „Родопи“ – София е посветена на 101-та годишнина от Балканската война и Освобождението на Смолян. Сборникът включва студии и доклади от Националната научна конференция, провела се в Смолян от 15 до 17 октомври 2012 годинапо повод 100-годишнината от Освобождението на Родопите под  научното ръководство  на академик Георги Марков. Академик Марков, който е и автор на встъпителните думи, въвеждащи читателя в съдържанието на книгата, ще запознае софийската аудитория с научното издание. Родопите са стратегически театър на военните действия през есента на 1912 година и в този смисъл българската историография е в дълг към темите, които само на пръв поглед  имат отношение към краезнанието, но всъщност са с национална значимост, смята уважаваният историк. Според него и 100 години след освобождението на Родопите е възможно да се открият нови факти и да се осмисли по нов начин това славно разделно събитие в новата българска история.

Изданието с обем от 422 страници, което  включва 28 научни разработки от 32 автори, с резюмета на английски език, получи висока оценка. Публикациите са разпределени в три дяла: Войната в Родопите: нови факти, нови оценки; Социално-икономически и административни промени в Родопите след Балканската война; Знанието за Балканска война – изучаване и преподаване. Авторите са учени от различни институти на БАН, университети и музеи, архивни и музейни експерти, преподаватели във висши и общообразователни училища от Смолян, София, Пловдив, Кърджали, Хасково, Благоевград, Велинград, Перущица, Девин, Варна.

            Сборникът предлага съвременен  аналитичен поглед върху военните факти, показва стремежа на днешните изследователи на проблематиката да осветлят по нов начин вече разработвани теми или такива, които  досега са били пренебрегвани поради ненаучни съображения. Пред  читателя се представят непубликувани досега спомени на участници-родопчани във войната, от редови войник до генерал. Нито бойният път е бил лек, нито  битките  са били лесни, но бойният дух под знамето на националния идеал за обединение е бил победоносен.

            Социално-икономическите и административните промени в Родопите след Балканската война са в изследователския интерес на част от авторите. Установяването на българската власт в планината води до промени в административното управление, в стопанския и културния облик на новоосвободените земи. Родопите навлизат в „модерното време”.

            Знанието за Балканската война като изучаване и преподаване в средните училища, отразяването на Освободителната за южните територии на българските земи война е с трайна възпитателна стойност и не е подложено на противоречиви оценки в учебниците като следващите войни за национално обединение. Представени са реализирани възможности на музеи и архиви, на училищни клубове за затвърждаване на историческата памет у българските младежи като обосновка на тяхната национална идентичност. В разработките участват преподаватели от Смолян и Девин, които споделят своя опит на преподаване на темата за Балканската война в уроци или извънкласни форми, разказа директорът на Регионалния исторически музей Таня Марева.

                                                                                                                                                                                  РИМ - Смолян

Смолянският музей посреща студенти за лятна школа по антропология

С подкрепата и домакинството на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“  в Смолян и областта  от 23 до 29 август ще се проведе Десетата лятна школа по антропология със студенти, организирана от департамент „Антропология“ към Нов български университет – София. Установилата се вече традиция за обучение с теренни изследвания се осъществява с финансовата подкрепа на Централния фонд за стратегическо развитие на висшето учебно заведение. Групата се води от преподавателката по културна антропология в Нов български университет доц.д-р Ирена Бокова, отличена с престижни награди  за своя научен актив от множество изследователски проекти. Част от заниманията и теренните проучвания ще се проведат под ръководството на директора на Смолянския музей Таня Марева. Програмата включва  работни посещения в селата Гьоврен,  Широка лъка, Полковник Серафимово, селищата по горното течение на Арда – Смилян, Могилица, Арда, Горна Арда, както и на значими топоси в областния град. Проучванията сред местните общности са подчинени на различни теми – мобилност и традиции, туризъм и наследства, памет за Балканската война, природата като част от културните наследства. Наблюденията на традиционния събор в град Доспат ще бъдат с акцент върху деня на чешмарите и народните /пехливански/ игри.

Школата стартира  в петък в залите на музея с разглеждане и дискусия върху изложбата „Устни и музикални традиции на овчарските общности в Европа“ – проект на 7 европейски музеи и организации с български партньор НИМ – София. За финал е предвиден двудневен семинар с участие на чуждестранни лектори, заключителна дискусия и обобщаване на резултатите. Ще бъдат представени изследователски проекти от  Оливие Живр (Университет Лион-2, Франция), гл. ас. д-р Меглена Златкова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Ангел Янков (РЕМ Пловдив), доц. д-р Ирена Бокова (НБУ), доц. д-р Валентина Ганева - Райчева (ИЕФЕМ – БАН и доц. д-р Магдалена Елчинова (НБУ).

 

 

РИМ Смолян

Pamporovo

V1 250x250 BG 2018

rodopinews 640pxX640px

 

Интернет страницата  не използва бисквитки (cookies).

Скъпи потребители,

От  25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това Родопи нюз ЕООД  приема нова "Политика за поверителност", съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.

 собственик -Родопи нюз ЕООД-Смолян