Майя Остоич постави своята пиеса „Кошница от лъжи” на смолянска сцена
Постановката „Кошница с лъжи” на Родопския драматичен театър „Н. Хайтов” е драматургично и режисьорско решение на Майя Остоич. Актрисата поставя за първи път своята пиеса, която определя като откровение за драмите, които всеки сам преживява в отчуждението си, за полуистините и параваните, издигани помежду ни. Най-новото заглавие в репертоара на Родопския театър вече гастролира на няколко сцени, а тази вечер отново се представя пред смолянска публика.
Драматургичният текст на Остоич не сблъсква героите в драматично противопоставяне, а напластява недоизказаната конфликтна линия. Ролите се изпълняват от Божана Мановска, Джована Галиарди и Делян Илиев. Според Майя Остоич пиесата е на пръв поглед „странно” построена, уж нищо не се случва и накрая се разбира колко големи драми всеки от нас в отчуждението си преживява, без да може да сподели. „Кошница с лъжи” е пълна всъщност с полуистини, никой не лъже съзнателно, а прикрива някаква истина за себе си.
От 40-годишния си опит като актриса и с пиеси за деца, Майа Остоич проследява „порастването” на няколко поколения от днешната възрастна публика в театралните салони. След годините на „експериментален театър”, публиката има нужда от такъв тип откровение, смята Майя Остоич. Според нея тази потребност е особено откроена при младите хора от аудиторията, „които само изглеждат прагматични, а всъщност са много чувствителни, емоционални и сантиментални”. За това, че пиесата е докоснала публиката, авторът- режисьор разбира и след разговорите със зрителите след първите изиграни в Смолян представления на „Кошница с лъжи”. „Уникалното беше, че разговорът продължи после на улицата, всеки сподели нещо от живота си, защото всеки е направил някаква беда или има някакъв грях ”, разказва Остоич. В търсене на катарзиса, за тези грехове трябва да се говори според актрисата, иначе тежат затаени. Тримата герои в пиесата имат зад гърба си някаква липса, но темата препраща и към премълчаните духовни липси в нашето съвремие.
Дори във времето на „дигиталното” общуване, театърът няма да бъде унищожен от телевизия или интернет, защото е живото изкуство на мига, на съприкосновението, категорична е Майя Остоич.
Източник: БТА