Статии с етикет: журналисти

Личната неприкосновеност на журналистите трябва да бъде зачитана

Личната неприкосновеност на журналистите трябва да бъде зачитана

Асоциацията на европейските журналисти - България призовава за зачитане на личната неприкосновеност на журналистите, изпълняващи служебните си задължения.

Повод за реакцията ни е видеозапис от откриването на мотосезона в събота в София, на който се вижда как моторист целува репортерка Божила Симова от телевизия Bulgaria On Air, без да е поискал и получил съгласието й.

Мотористът мотивира постъпката си като солидарност с Кубрат Пулев и българския спорт.

Без значение дали са жени, или мъже, журналистите имат право на лична неприкосновеност.

Когато тя е нарушена, те могат да търсят правата си и работодателите им трябва да им оказват подкрепа. Според българския наказателен кодекс, деяние, което е унизително за честта и достойнството на другиго, представлява обида.

Призоваваме журналистическата общност да покаже категорично, че няма да търпи подобно отношение от никого. Неглижирането на това поведение изпраща опасно послание и създава предпоставки за мултиплициране на такива деяния.

Не на последно място, обръщаме внимание на примера, който известни личности дават. С поведението си Кубрат Пулев насърчи много от поддръжниците си мъже да имат подобно отношение спрямо жените от обкръжението си. Подходящо би било Пулев да изрази становище по случая и да призове да не му бъде оказвана подобна “солидарност”.

Напомняме, че е отговорност на медиите да не героизират постъпки, които са в разрез със законите и човешките права.

Близо 200 журналисти от 30 страни пристигат в Пампорово за годишна зимна среща

Близо 200 журналисти от 30 страни пристигат в Пампорово за годишна зимна среща

Пампорово е домакин през февруари на 65-а годишна зимна среща на SCIJ /Международния ски клуб на журналистите/, информират от "Пампорово" АД.
Събитието с участието на близо 200 журналисти от 30 страни ще се състои от 25 февруари до 4 март, предаде БТА.
Годишната среща на SCIJ се провежда за трети път в България, след като през 1975 г. е била на Витоша, а през 2006 г. в Банско. Състезателната програма включва стартове гигантски слалом на 28 февруари, паралелен слалом на 1 март и дисциплината "крос кънтри" на 2 март. За журналистите, участващи в зимната среща, се предвидени посещения на забележителности, среща с местния бизнес и лекции, представящи региона. Съпътстващата програма ще акцентира върху показване на богатството на местните традиции и фолклор.
Организатори на събитието са Българския ски клуб на журналистите и "Пампорово" АД като домакин.

Снимка: Ски училище Стив-Пампорово

Близо 200 журналисти от 30 страни пристигат в Пампорово за годишна зимна среща

Близо 200 журналисти от 30 страни пристигат в Пампорово за годишна зимна среща

Пампорово е домакин през февруари на 65-а годишна зимна среща на SCIJ /Международния ски клуб на журналистите/, информират от "Пампорово" АД.
Събитието с участието на близо 200 журналисти от 30 страни ще се състои от 25 февруари до 4 март, предаде БТА.
Годишната среща на SCIJ се провежда за трети път в България, след като през 1975 г. е била на Витоша, а през 2006 г. в Банско. Състезателната програма включва стартове гигантски слалом на 28 февруари, паралелен слалом на 1 март и дисциплината "крос кънтри" на 2 март. За журналистите, участващи в зимната среща, се предвидени посещения на забележителности, среща с местния бизнес и лекции, представящи региона. Съпътстващата програма ще акцентира върху показване на богатството на местните традиции и фолклор.
Организатори на събитието са Българския ски клуб на журналистите и "Пампорово" АД като домакин.

Снимка: Ски училище Стив-Пампорово

Близо 200 журналисти от 30 страни пристигат в Пампорово за годишна зимна среща

Близо 200 журналисти от 30 страни пристигат в Пампорово за годишна зимна среща

Пампорово е домакин през февруари на 65-а годишна зимна среща на SCIJ /Международния ски клуб на журналистите/, информират от "Пампорово" АД.
Събитието с участието на близо 200 журналисти от 30 страни ще се състои от 25 февруари до 4 март, предаде БТА.
Годишната среща на SCIJ се провежда за трети път в България, след като през 1975 г. е била на Витоша, а през 2006 г. в Банско. Състезателната програма включва стартове гигантски слалом на 28 февруари, паралелен слалом на 1 март и дисциплината "крос кънтри" на 2 март. За журналистите, участващи в зимната среща, се предвидени посещения на забележителности, среща с местния бизнес и лекции, представящи региона. Съпътстващата програма ще акцентира върху показване на богатството на местните традиции и фолклор.
Организатори на събитието са Българския ски клуб на журналистите и "Пампорово" АД като домакин.

Снимка: Ски училище Стив-Пампорово

Завръщане на политическия натиск върху журналисти в България отчита изследване на АЕЖ

Завръщане на политическия натиск върху журналисти в България отчита изследване на АЕЖ

Политикът се завръща като главен „телохранител“ на информацията в българските медии. Той стои на входа и на изхода на редакциите, контролира и се намесва в журналистическото съдържание. Ако през 2015 г. тази „главна роля“ изпълняваха рекламни отдели в редакциите и икономически фактори от различни сфери, то през 2017 г. цензурата на политическа и институционална власт се завръща с богат репертоар от инструменти за влияние. „Изследването не обръща внимание толкова на проблемите вътре в медиите, а се опитва да покаже, че трудностите пред българските медии са от обществено значение. Те са ключ към разбирането на демократичните процеси, които текат в момента.“, коментира д-р Илия Вълков, автор на анализа и член на АЕЖ-България. Това са част от изводите на четвъртото тематично онлайн изследване за свободата на словото в България, направено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България), което беше представено на 17-ти октомври във Френския институт. През 2017 г. в изследването, което има национален обхват без да е представително, взеха участие рекорден брой от 200 журналисти. Анкетата е направена в периода май-юни и дава обща картина на медийната среда в България, независимостта и условията на работа, проблемни области като вътрешен и външен за медиите натиск, автоцензура, условия на труд. Статистическата обработка на данните е на агенция „Алфа рисърч“. В рамките на събитието, екип на фондация „Медийна демокрация” представи специалния доклад „Да бъдеш журналист: състояние на професията“, изготвен в партньорство с АЕЖ-България. Той е първият по рода си анализ на журналистическата професия в България, осъществен с инструменти на медийната антропология. Данните за изследването са събрани в периода февруари – юли 2017 г. на базата на интервюта с 30 журналисти от всички видове медии и населени места в страната, споделящи разнообразен трудов опит. „Всяко следващо поколение журналисти започва наново да пише правилата на професията и това води до липса на солидарност и усещане за общност в гилдията. Липсата на афинитет към саморегулация е причина за недостатъчната автономност на професията“, каза Орлин Спасов, от ФМД. Според Николета Даскалова, изследовател в екипа на фондацията, автоцензурата се превръща в хронично заболяване сред журналистите, които развиват навика да не „стърчат“ сред останалите. Влошаване на медийната среда Анкетата на АЕЖ-България показва, че през 2017 г. се завръщат пълзящата несигурност и надигащата се тревога в общото усещане за несвобода сред българските журналисти. В допитването 42,4% от журналистите оценяват свободата на словото в България като „лоша“, 27,8% дават оценка „много лоша“, „задоволителна“ – 25,3%, а „добра“ – 4,5%. Спрямо изследването на АЕЖ-България от 2015 г., тази година общата оценка за свободата на словото е с негативна промяна. „Културата на натиска“ вече е част от ежедневието на българския журналист. Общото усещане е за влияние отвън или върху работата е обезпокоително непроменена за последните две години – двама от всеки трима от участниците в анкетата заявяват, че знаят за случаи на оказван натиск върху техен колега. А 92 % вярват, че намесата върху работата на журналистите е често срещано явление. Разнообразни източници и форми на натиск Наблюдава се активизиране на богат инструментариум от заплахи, изнудване, разпространение на клевети, тормоз, чрез който политици, държавни и общински институции влияят доминиращо върху вземането на редакционните решения. Над 75 процента от участниците в проучването посочват политическия натиск като най-често разпространен в българските медии, следван от икономическия (61.6 процента), натиска от рекламодатели (58.1 процента), административния натиск на държавно и общинско ниво (43.0 процента) и заплахите от криминални групировки (13.1 процента)*. Сред формите на натиск върху журналистическата работа на преден план излизат разпространението на клевети, посочено от над 41 процента от респондентите, изнудването (35.9 процента) и съдебното преследване (29.3 процента). Онлайн тормозът, посочен от над 11 процента от журналистите, включили се в анкетата, се нарежда до физическите заплахи, на които са били обект 13.1 процента от анкетираните. Последици върху работата и личния живот „Тази година за първи път питаме журналистите как им се отразява т.нар .култура на натиск, която изпъква като устойчива тенденция във всички проучвания през годините. Резултатът е, че една четвърт от респондентите казват, че отровната среда, в която работят, влияе на здравето им.“, коментира Мария Черешева, зам. председател на АЕЖ-България. Данните за 2017 г. показват натрупване на притеснения, че различните форми на натиск водят до „психологически и здравни проблеми за 23.7% от журналистите. Мнозинството (57 процента) от анкетираните журналисти са на мнение, че всичко това води до загуба на интерес към журналистическата професия, като същевременно 49 процента смятат, че натискът прави журналистите по-предпазливи. Отговорите в допитването изграждат същинска „класификация на страха“. Тя започва от заплаха или директно уволнение, преминава през „икономически санкции“, „използване на репресивния апарат“ (данъчни проверки), икономически глоби и спиране на реклами, до „кражби и злоумишлени вреди на автомобила ми“. Обезкървяване на регионалната журналистика Концентрацията на медийната среда в София продължава и със същата степен като предходни години намалява присъствието на регионалната журналистика. Тенденция е журналистите често да сменят работното място заради нестабилността на медийния пазар. Това засилва професионалните автоимунни рефлексии на автоцензурата. Проучванията са част от проекта на Асоциацията на европейските журналисти-България „Медиатор 2: Мост между етичната журналистика и обществото”, подкрепен от фондация „Америка за България”. *На журналистите е дадена възможност да посочват повече от един отговор. Пълните текстове на двете проучвания могат да бъдат свалени от сайта на АЕЖ-България (www.aejbulgaria.org)

Завръщане на политическия натиск върху журналисти в България отчита изследване на АЕЖ

Завръщане на политическия натиск върху журналисти в България отчита изследване на АЕЖ

Политикът се завръща като главен „телохранител“ на информацията в българските медии. Той стои на входа и на изхода на редакциите, контролира и се намесва в журналистическото съдържание. Ако през 2015 г. тази „главна роля“ изпълняваха рекламни отдели в редакциите и икономически фактори от различни сфери, то през 2017 г. цензурата на политическа и институционална власт се завръща с богат репертоар от инструменти за влияние. „Изследването не обръща внимание толкова на проблемите вътре в медиите, а се опитва да покаже, че трудностите пред българските медии са от обществено значение. Те са ключ към разбирането на демократичните процеси, които текат в момента.“, коментира д-р Илия Вълков, автор на анализа и член на АЕЖ-България. Това са част от изводите на четвъртото тематично онлайн изследване за свободата на словото в България, направено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България), което беше представено на 17-ти октомври във Френския институт. През 2017 г. в изследването, което има национален обхват без да е представително, взеха участие рекорден брой от 200 журналисти. Анкетата е направена в периода май-юни и дава обща картина на медийната среда в България, независимостта и условията на работа, проблемни области като вътрешен и външен за медиите натиск, автоцензура, условия на труд. Статистическата обработка на данните е на агенция „Алфа рисърч“. В рамките на събитието, екип на фондация „Медийна демокрация” представи специалния доклад „Да бъдеш журналист: състояние на професията“, изготвен в партньорство с АЕЖ-България. Той е първият по рода си анализ на журналистическата професия в България, осъществен с инструменти на медийната антропология. Данните за изследването са събрани в периода февруари – юли 2017 г. на базата на интервюта с 30 журналисти от всички видове медии и населени места в страната, споделящи разнообразен трудов опит. „Всяко следващо поколение журналисти започва наново да пише правилата на професията и това води до липса на солидарност и усещане за общност в гилдията. Липсата на афинитет към саморегулация е причина за недостатъчната автономност на професията“, каза Орлин Спасов, от ФМД. Според Николета Даскалова, изследовател в екипа на фондацията, автоцензурата се превръща в хронично заболяване сред журналистите, които развиват навика да не „стърчат“ сред останалите. Влошаване на медийната среда Анкетата на АЕЖ-България показва, че през 2017 г. се завръщат пълзящата несигурност и надигащата се тревога в общото усещане за несвобода сред българските журналисти. В допитването 42,4% от журналистите оценяват свободата на словото в България като „лоша“, 27,8% дават оценка „много лоша“, „задоволителна“ – 25,3%, а „добра“ – 4,5%. Спрямо изследването на АЕЖ-България от 2015 г., тази година общата оценка за свободата на словото е с негативна промяна. „Културата на натиска“ вече е част от ежедневието на българския журналист. Общото усещане е за влияние отвън или върху работата е обезпокоително непроменена за последните две години – двама от всеки трима от участниците в анкетата заявяват, че знаят за случаи на оказван натиск върху техен колега. А 92 % вярват, че намесата върху работата на журналистите е често срещано явление. Разнообразни източници и форми на натиск Наблюдава се активизиране на богат инструментариум от заплахи, изнудване, разпространение на клевети, тормоз, чрез който политици, държавни и общински институции влияят доминиращо върху вземането на редакционните решения. Над 75 процента от участниците в проучването посочват политическия натиск като най-често разпространен в българските медии, следван от икономическия (61.6 процента), натиска от рекламодатели (58.1 процента), административния натиск на държавно и общинско ниво (43.0 процента) и заплахите от криминални групировки (13.1 процента)*. Сред формите на натиск върху журналистическата работа на преден план излизат разпространението на клевети, посочено от над 41 процента от респондентите, изнудването (35.9 процента) и съдебното преследване (29.3 процента). Онлайн тормозът, посочен от над 11 процента от журналистите, включили се в анкетата, се нарежда до физическите заплахи, на които са били обект 13.1 процента от анкетираните. Последици върху работата и личния живот „Тази година за първи път питаме журналистите как им се отразява т.нар .култура на натиск, която изпъква като устойчива тенденция във всички проучвания през годините. Резултатът е, че една четвърт от респондентите казват, че отровната среда, в която работят, влияе на здравето им.“, коментира Мария Черешева, зам. председател на АЕЖ-България. Данните за 2017 г. показват натрупване на притеснения, че различните форми на натиск водят до „психологически и здравни проблеми за 23.7% от журналистите. Мнозинството (57 процента) от анкетираните журналисти са на мнение, че всичко това води до загуба на интерес към журналистическата професия, като същевременно 49 процента смятат, че натискът прави журналистите по-предпазливи. Отговорите в допитването изграждат същинска „класификация на страха“. Тя започва от заплаха или директно уволнение, преминава през „икономически санкции“, „използване на репресивния апарат“ (данъчни проверки), икономически глоби и спиране на реклами, до „кражби и злоумишлени вреди на автомобила ми“. Обезкървяване на регионалната журналистика Концентрацията на медийната среда в София продължава и със същата степен като предходни години намалява присъствието на регионалната журналистика. Тенденция е журналистите често да сменят работното място заради нестабилността на медийния пазар. Това засилва професионалните автоимунни рефлексии на автоцензурата. Проучванията са част от проекта на Асоциацията на европейските журналисти-България „Медиатор 2: Мост между етичната журналистика и обществото”, подкрепен от фондация „Америка за България”. *На журналистите е дадена възможност да посочват повече от един отговор. Пълните текстове на двете проучвания могат да бъдат свалени от сайта на АЕЖ-България (www.aejbulgaria.org)

Сребърен медал за България от Световното първенство по ски за журналисти

Сребърен медал за България от Световното първенство по ски за журналисти

Юлиян Стоянов спечели сребърното отличие в гигантския слалом на Световното по ски за журналисти, което се проведе в италианския курорт Сестриере, който отбелязва 10-годишнината от Олимпийските игри в Торино през 2006-та. По олимпийското трасе на писта Джовани Аниели българинът бе изпреварен само от словака Мирослав Паробек. Успехът на Юлиян Стоянов от издателство "Лична драма" допълват 5-то място на Весела Владкова от БНР в слалома и 4-то на Александър Богоявленски от България Он Ер в ски-бягането. Веселина Маринова от сп. Меню и Елена Гюрова от Нова телевизия се класираха девети в отделните възрастови категории. За успешното си представяне българите почерпиха с едно от топ вината на България Redark на винарска изба Дамяница. В тазгодишната среща на журналистите скиори в италианските Алпи участват 8 представители на българските медии, оборудвани с най-нови модели ски Rossignol от спортни магазини SLS и застраховани от Евроинс. Отборът се завръща в неделя с редовен полет на авиокомпания България Ер от Милано. Световната среща в Сестриере донесе още една престижна вест за България: Слънчевият родопски ски център Пампорово ще е домакин на световното първенство по ски за журналисти през 2018 г. Кандидатурата, представена от изпълнителния директор на Пампорово АД Мариян Беляков пред 200 представители от 32 страни членки на Международния ски клуб на журналистите (СКИЖ) в Сестриере, беше приета единодушно. България ще организира за трети път състезанията в уникалната комбинация гигантски слалом и ски бягане след домакинствата през 1985 г. на Витоша и 2006 г. в Банско. Световните срещи на Международния ски клуб на журналистите се провеждат ежегодно от 1953 година насам.

Сребърен медал за България от Световното първенство по ски за журналисти

Сребърен медал за България от Световното първенство по ски за журналисти

Юлиян Стоянов спечели сребърното отличие в гигантския слалом на Световното по ски за журналисти, което се проведе в италианския курорт Сестриере, който отбелязва 10-годишнината от Олимпийските игри в Торино през 2006-та. По олимпийското трасе на писта Джовани Аниели българинът бе изпреварен само от словака Мирослав Паробек. Успехът на Юлиян Стоянов от издателство "Лична драма" допълват 5-то място на Весела Владкова от БНР в слалома и 4-то на Александър Богоявленски от България Он Ер в ски-бягането. Веселина Маринова от сп. Меню и Елена Гюрова от Нова телевизия се класираха девети в отделните възрастови категории. За успешното си представяне българите почерпиха с едно от топ вината на България Redark на винарска изба Дамяница. В тазгодишната среща на журналистите скиори в италианските Алпи участват 8 представители на българските медии, оборудвани с най-нови модели ски Rossignol от спортни магазини SLS и застраховани от Евроинс. Отборът се завръща в неделя с редовен полет на авиокомпания България Ер от Милано. Световната среща в Сестриере донесе още една престижна вест за България: Слънчевият родопски ски център Пампорово ще е домакин на световното първенство по ски за журналисти през 2018 г. Кандидатурата, представена от изпълнителния директор на Пампорово АД Мариян Беляков пред 200 представители от 32 страни членки на Международния ски клуб на журналистите (СКИЖ) в Сестриере, беше приета единодушно. България ще организира за трети път състезанията в уникалната комбинация гигантски слалом и ски бягане след домакинствата през 1985 г. на Витоша и 2006 г. в Банско. Световните срещи на Международния ски клуб на журналистите се провеждат ежегодно от 1953 година насам.