Знамето на Чепеларе се развя от върха, носещ името „Чепеларе“ в планината Тангра на остров Ливингстън в Антарктида. Паметният акт е дело на чепелареца Марчо Паунов и един от най-известните ни алпинисти – Дойчин Боянов. Двамата изкачват връх Чепеларе на 14-ти януари т.г.

Чепеларе е покрит с лед връх, разположен на 900 м н.в. в хребета Фрисланд. Получава това име в чест на град Чепеларе през 2002 г. Българско картографиране на върха е направено през 2005 и 2009 г.

„Това беше една моя мечта, която преследвам от три години! Никога до сега този връх не е изкачван и с това станахме първите двама човека стъпили на него. Ледниковите пукнатини се простират по цялата планина, което прави върховете в нея изключително недостъпни и опасни“, сподели в профила си във Фейсбук 35-годишният Паунов.

Чепеларецът е част от логистичния състав на експедицията ни в Антарктика за трета поредна година. Работи на товарна въжена линия, която изгради за превоза на строителни материали през зимата на 2022 г. Паунов монтира въжена линия с дължина 100 метра. Тя е построена с цел да пренася материали за изграждането на лабораторен блок за научните проучвания на базата ни, като е проектирана в олекотен вариант от Паунов. От България са закарани 11 тона материали за строежа й.

 

За първото си пътешествие на ледения континент родопчанинът беше поканен от Българския антарктически институт, след като се впечатлили от професионализма му по монтиране на въжени линии за туризъм и товарни линии в Родопите. Паунов е монтирал в Родопите въжени линии за ЕВН на трудно достъпни места и поддържа край Чепеларе въжена линия от 600 метра за комбинирано спускане по алпийско колело и тролей. Въздушната атракция е най-дългата в страната, тъй като към 400 метра спускане има и 200 метра, в които туриста се движи със специално колело по въжето.

 

„Благодарен съм за доверието на Христо Пимпирев и Йордан Йорданов. Всичко става благодарение на тях, логистиката там е много трудна, тези хора минават през страшно много проблеми, за да съществува нашата база, борят се за спонсорство, ползваме чужди кораби, без тази логистика и без този труд на тези хора, няма да имаме научна дейност там“, казва Паунов. Той споделя, че за лифта към базата ни „Климент Охридски“ на Антарктида трябвало да планира всичко необходимо по снимки и разкази, тъй като нямало как да се запознае с терена. „Вече бяха налели фундаментите на долната станция, опънахме 100 метра мобилна въжена линия с капацитет на товароносимост от 1 тон за пет дни. Там има отбор от кадърни момчета, които поддържат базата, с тяхна помощ я направихме. Дълго ще се ползва това съоръжение. За мен беше голямо предизвикателство, непознато място на 16 000 км“, казва Паунов.

Той е работил в Швейцария, но се връща да работи в родния край. От дете го привличат екстремните занимания – пещерняк е и катерач. Иначе е завършил инженерна физика и обича да свири на каба гайда.