Митрополит Антоний (35 г) е най-младият епископ и митрополит в историята на Българската православна църква, който в началото на ноември т.г. оглави Западно- и Средноевропейската епархия. Той е роден на 17 януари 1978 г. в Стара Загора със светско име Живко Михалев. Завършил е Пловдивската духовна семинария и Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски". През 2008 г. е ръкоположен за епископ с титла Константийски и до 2010 г. е духовен водач в Родопите. Чати във Фейсбук, скайп, Туитър и Вайбър и обича да спортува.

Скандалите разтърсват един след друг Българската православна църка и обществото в навечерието на Коледа. Ваше Високопреосвещенство, наистина ли толкова тревожно изглежда състоянието на църквата отвътре, колкото и за хората отвън? 

Една голяма част от скандалите бяха провокирани от инерцията на протестите, които продължават повече от половин година да тресат нашата държава. За съжаление  тенденцията за подкопаване авторитета на всички институции в България не подмина и Българската православна църква (БПЦ). Това, което наблюдаваме в последния месец, е голяма съблазън за вярващия народ. Освен това е сигнал, който може би ни кара самите ние – Светият синод, да се замислим и да погледнем детайлно всичко, което се случва около нас. Сигурно има какво да поправим в нашите редици, но напоследък виждаме едно тенденциозно отношение към БПЦ.

 И как институцията ще изчисти името си?

Авторитетът на БПЦ е вечен и непреходен, защото се крепи на главата на църквата – Христос. Знаем, че всичко, което се случва, не става, без да е допуснато от Бог и без неговата воля. Може би точно скандалите, които също са с Божието допущение, ще накарат църквата да погледне по-детайлно в себе си и да очисти своите редици, ако има нещо и някой, който със своето поведение подкопава авторитета й. Пак казвам - това е голямо изпитание, изкушение, голяма съблазън за всички онези човешки души, които не са напреднали във вярата и не са духовно грамотни. Всички вярващи знаем, че над църквата и портите адови няма да надделеят, но това, което се случва, е една червена лампа, сигнализираща, че нещо сме пропуснали. Може би в бързината и многото ангажименти. Аз съм дълбоко убеден, че Светият синод и българският патриарх не са равнодушни към това, което се случва.

Казахте „очистване на редиците” в църквата…

Да, нещата, които ние не сме огледали в нашите редици, са били търпени дълго време и в един момент хората изгубиха това свое търпение. Много хора в годините на прехода, на разкола успяха да се внедрят в редиците на БПЦ и тези хора, които са били приети от Светия синод чрез тяхното покаяние, сега е време да покажат, че то е било истинско, а не да разделят тялото на родната църква чрез скандали. Ние трябва да бъдем по-взискателни към тези, на които възлагаме задачи в църквата. Трябва да внимаваме, защото ако посеем добро семе, то ще даде плод стократен, т.е. ще пожънем добро и обратно. Време е църквата да спре с тази снизходителност и с неглижирането на проблеми, които с времето нарастват. Те са като рана и когато тя не се лекува, не се почисти, тя гангренясва и се налага да се отреже целият орган.

 Какъв е екотът на родните скандали в чужбина?

Отзивите се чуват и зад граница, много православни българи, които живеят в Европа, ми се обаждат притеснени, наблюдавайки това, което се случва у нас. Следейки отстрани, те също са загрижени, макар че живеят на хиляди километри от нашата родина. Един епископ като Проватския епископ Игнатий се появява по всички медии с безпочвени и несериозни изказвания, а такива твърдения трябва да са подкрепени с факти. Всичко останало жълтее и хвърля петно върху авторитета на БПЦ. Всеки един клирик отговаря пред Бога освен за собствените си грехове и за човешките души, които са му поверени.

И обществото ни е пропито със злоба и негативизъм. Как да се спасим от тях? 

В обществото липсват морални ценности и норми, те са подменени. Доброто е изхвърлено от нашето ежедневие и се гледа на него като на наивност.  Добродетелността, милостта към нуждаещите се, състрадателността – тези качества в изкривените представи на хората се приписват на наивник, на малодушен човек.  Подмяната на ценностите в нашето общество води до анархията, безредието е в основата на всичко, което се случва около нас. Агресията е породена от липсата на Бога в сърцата, защото когато човек вярва в Бога и го носи в сърцето си, той има Христовия мир, има кроткост, има благост. Липсата на Бог в сърцата и душите на хората в изминалата година се усеща особено силно.

А дяволът? Той намесва ли се в управлението на страна ни и в цялата ситуация с протести и размирици?

Колкото и да звучи мракобесно (ние сме трезвомислещи хора), естествено, че всичките тези аморални прояви, съпроводени с различни пороци и страсти, са продиктувани от врага на човешкото спасение. Да – дяволът е! Той е това, което ни кара да се обърнем към нашия ближен и да го обидим например. Така ставаме хулители на нашия създател и творец. Казано е – не съдете, за да не бъдете съдени. И вместо да стоим безучастно и да се присмиваме на нещастието на нашия ближен, трябва да му дадем ръка и да му помогнем. Трябва да творим добро и да знаем, че то   ще ни се върне ако не от човеците, със сигурност от Бога. Трябва да се замислим дали изпълняваме задълженията си правилно, така както Бог ни ги е възложил.  Тогава ще ни оставя по-малко време за глупости.

И ще се умири обстановката в страната ли?

Не кой трябва да ръководи нашата държава, е въпросът, който предизвиква безредието у нас. Според мен нещата са надполитически. На пръв поглед се вижда, че си противодействат различни партийни групи, но според мен главната цел на режисьорите на събитията е да подкопаят устоите и държавността в България. Имайте предвид, че след тези смутове, безредия, стачки, митинги, протести и какво ли още не авторитетът на българската държава като институция няма да бъде  никога същият. А след разклащане основите на държавността ще бъде посегнато и  върху най святото – това е вярата, това е църквата. Всичко това не може да бъде разглеждано еднозначно. То се случва не без Божия промисъл и аз твърдо вярвам, че ще доведе до един катарзис в БПЦ.

Докато бяхте в Смолян, не жалехте сили и начини да приобщите хората към вярата. Бяхте навсякъде и сред всички, създадохте младежки православен център, водехте радиопредаване, проповядвахте… Дайте ни съвет как да приемем Бога в сърцата си и да бъдем добри хора, щом това е ключът към добруването?

Много е просто - човек първо трябва да поиска да опознае Бога и вярата, след това той не може да остане равнодушен към неувяхващия венец от Христовите добродетели. Първоначално не е нужно човек да бъде наясно с всичко във вярата, но той трябва да носи доброта, нравственост и морал в сърцето си. Бог ни е сътворил, независимо от нашата вяра, по свой образ и подобие и няма значение дали сме опознал Бога или не, ние носим тази частица в себе си. Неподкупният съдник на човешката душа – това е съвестта. Може да излъжем хората, може да си помислим дори, че сме излъгали Бога, тъй като той ни дава шанс да се покаем и да се върнем отново при него. Но самите себе си не можем да измамим. Човек трябва да се вслушва в своята съвест и ако нещо е съгрешил, да поиска прошка от Бога и от близките си, да се разкае. Човек трябва да бъде в мир с Бога, с близките и със себе си.

Съвестта на нашите политици не е ли позаспала и кои са според вас най-големите им грехове?

Всеки има съвест заради Божия образ в себе си. Не искам да ги съдя, защото Бог е този, който ще съди за делата ни всеки един от нас. Но може би нашите политици трябва да се замислят, че те са избрани от народа, за да представляват него, а не себе си. И като такива трябва да следват вечната политика - добруването на българския народ. В България се наблюдават две основни прослойки – много богати хора и крайно бедни. А когато няма средна класа в една държава, значи нещо не е наред. Това е симптоматика, която говори, че нещо не функционира както трябва. Хармонията е загубена, затова сме свидетели на тези крайности.

Тежък ли е кръстът на служението зад граница?

Служението зад граница е още по-отговорно. В изпълнението на своите богослужебни обязаности пропътувам хиляди километри, преди всичко със самолет. Духовникът зад граница трябва да бъде освен добър пастир и добър дипломат. Зад граница е много по-трудно да намериш подкрепа на близък приятел, тъй като разстоянията са големи, което е бариера, но не и непреодолима. През годините бившият Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон е поставил основите на епархията, която духовно родил в своите обятия. А моята задача е да запазим това, което е положено, и да преумножим семето на вярата. Постоянно се откриват нови и нови църковни общини. Последната от тях е българската православна църковна община в Палма де Майорка на Балеарските острови, където се трудят и живеят над 10 000 българи.

 Т. е. вярата зад граница е жива?

Да, и е много по-осезателна. Българската православна църква в чужбина е носителка не само на вярата, но и на нашата родова памет, нашата история и традиции. Тя е духовният мост на нашите сънародници с родината им. Идвайки в храма, освен че чувстват духовния уют на тяхното родно място, те се пренасят духовно на своите родни места, чуват българска реч, общуват помежду си. Храмовете са духовни огнища на вярата и носители на националното самосъзнание. 

Колко езика, на които ви се налага да общувате, знаете?

 Английски, немски (изучавам интензивно) и руски. В църквите в Европа служим на църковнославянски език. 

Автор: Сийка Суркова 

(в. Преса, печатно издание, брой 351 (702 от 24 декември 2013)

Офис на "България без цензура" отвори врати и в Смолян. Това е поредната местна структура на гражданското движение, която се открива в страната и в която гражданите могат да потърсят безплатна консултация с юрист. Офисът в Смолян бе открит от посланиците на "Евромайки" – социалната платформа на движението на Николай Бареков с освещаване в присъствието местни жители и гости.

"Ние сме много щастливи, че нашият лидер Николай Бареков успя да включи в платформата осигуряването на безплатни лекарства за деца до 7-годишна възраст. Това е изключително важно за нас, защото смятам, че няма родител, който да не се е сблъсквал с този проблем да няма как да купи лекарства на децата си", заяви Даниела Колева от "Евромайки".

Трябва да се обединим за един голям национален консенсус в името на това от тук нататък да живеем по-добре, посочи от своя страна Рада Коджабашева – финансов експерт на движението.

Нашата кауза е както всяка жена успява да се справи в семейството си в ролята на съпруга, майка и дъщеря, така да го направи и в обществото, обясни Калина Крумова от платформата "Евромайки".

Офис на "България без цензура" отвори врати и в Смолян. Това е поредната местна структура на гражданското движение, която се открива в страната и в която гражданите могат да потърсят безплатна консултация с юрист. Офисът в Смолян бе открит от посланиците на "Евромайки" – социалната платформа на движението на Николай Бареков с освещаване в присъствието местни жители и гости.

"Ние сме много щастливи, че нашият лидер Николай Бареков успя да включи в платформата осигуряването на безплатни лекарства за деца до 7-годишна възраст. Това е изключително важно за нас, защото смятам, че няма родител, който да не се е сблъсквал с този проблем да няма как да купи лекарства на децата си", заяви Даниела Колева от "Евромайки".

Трябва да се обединим за един голям национален консенсус в името на това от тук нататък да живеем по-добре, посочи от своя страна Рада Коджабашева – финансов експерт на движението.

Нашата кауза е както всяка жена успява да се справи в семейството си в ролята на съпруга, майка и дъщеря, така да го направи и в обществото, обясни Калина Крумова от платформата "Евромайки".

Иван Фърков: В Пампорово предстои  най-силният сезон за  зимните спортове и  фрийстайла

Иван Фърков е главен мениджър на проекта за Фън парк. Неговата основна  цел е  Пампорово да стане популярна дестинация. Както самият той казва, единствената му мотивация е прогресът да не спира.   „Когато съм сигурен, че прогресът няма да спре, мога и да си почина малко, на този етап нямам никакво намерение да се отказвам“, категоричен е Фърков.

-Г-н Фърков, какво ще предложи тази година Пампорово на любителите на сноуборда и ските, какви са новостите покрай вас?

-Предстои най-силният сезон,  не само заради записванията от туроператори, а и от наша страна. За зимните спортове и  фрийстайла това също ще е най-силният сезон. За първи път в Пампорово ще има три високорангови състезания. За първи  път сме в информационната система на Европа и вече може да се каже, че сме някои. Ако не броим световната купа по биг еър в София преди няколко години , която беше с огромна конструкция и бюджет, може да се каже, че това, което ще се случи тази година в Пампорово, ще бъде най-голямото събитие в областта на сноуборда свободен стил.

-Срещате ли подкрепа в лицето на „Пампорово“АД?

- Всички събития, които се случват тук са  с обединение на дружеството  и нашата организация  TRS. Последните четири години успяхме да изчистим всички проблеми, като характери, като политика и вече мисля, че сме на финалната права. Самото ръководство успя да разбере посоката, в която работим, какъв е потенциала и интереса в цяла Европа. Много сме щастливи, че „Пампорово“АД решиха да застанат зад нас, защото това много ни облекчава, тъй като  сме НПО. До момента, каквото е плащано, половината от бюджета е осигуряван от нас. Ние работим, не си купуваме коли и апартаменти, а правим парк.  Много се радваме, че хората го оценяват и идват на Пампорово.Поради  това се нагърбихме тази година с трите големи ивента: Пампорово Фрийстайл Оупън, който включва в себе си Европейска купа Слоупстайл по сноуборд , Национално първенство Слоупстайл; Четиризвезден  TTR, който е елитно състезание ;  Бордър крос. Ще има три старта за ски , а на следващата седмица ще има кръг пак от световните серии за младежи три звезди.

Надяваме се, че местните таланти тази година ще грабнат призовите места и ще отидат на финалите. Миналата година едно момче от Боровец- Симеон Митрев, който е определено е един от най-големите таланти в България, грабна  първото място, надявам се тази година нашите състезатели по-сериозно да се борят.

-Как се роди идеята за Фън парка в Пампорово?

- Всичко тук е започнало много отдавна. Курортът Пампорово винаги е бил лидер в областта на сноуборда. Преди години  тук е бил построен  първия халф пайп, който ползваме и ние като наследство. До колкото ни се дава възможност от различни организации, се опитваме да го модернизираме. Напоследък става доста сложно с модернизацията в Пампорово, защото всички се опитват да пречат, незнайно защо.

Свободно европейско общество е смолянският клуб, с който си сътрудничим от доста време.  Предишното му име е Сноуборд общество.  С тях е стартирало всичко  в Пампорово.  През годините са срещали страшно много трудности и проблеми.  Когато преди четири-пет години решихме да възстановим нещата тук,  част от хората от клуба се включиха в този нова организация ТRS.  Борбата започна наново и тя не беше никак лесна. В момента тази организация се утвърди, в началото бяхме трима четирима, сега сме 45 човека. Голяма част от тези хора са доброволци, които идват в Пампорово. Ние имаме програма уърк енд райд, която дава възможност на много млади хора до 29 г. да поемат отговорности в различни видове длъжности, които предлагаме като работа. Вместо заплащане те получават пълен пансион и карта за лифт. Работят не повече от 4 часа на ден и за сметка на това имат възможност да карат. По този начин успяваме да привлечем доста добри кадри.

-Като календар на проявите какво да очакват хората?

- Започваме декември много активно,  октриваме сезона не 7-и.  Еър бегът ще бъде цял сезон тук. На 22 декември Пампорово се включва за втора поредна година в инициативата за отбелязването на световния сноуборд ден, заедно с 49 държави.  Ще има около 200-300 прояви в различни места в света на този ден. Март месец е месецът на фрийстайла в Пампорово

Преди това на 14 февруари ще има много  интересен арт форум, където известни графити артисти ще дойдат в Пампорово.Ние ще направим селекция и от няколко българи, за да привлечем аудитория в тази посока.. Графитите в момента  се изкуството, което се възприема много добре от младите хора.Ще се опитаме да насочим вниманието към спорт, изкуство, добродетели като цяло.

-Казахте, че много повече ви познават навън, отколкото в България….

-Да, това е така. Нас ни приеха с пълно мнозинство в световната сноуборд федерация от миналата година. В момента, в който пуснахме информация какво правим, хората казаха, че е  трябвало по-рано да покажем кои сме, а не да стоим в сянка. Николай Найденов, който е състезател на Ски клуб  „Пампорово“ е първа резерва в момента за олимпийски игри и ако всичко е нормално той ще прослави България в най-елитната дисциплина в ските, защото халф пайпа е дисциплината на богатите, на елита. Там са Канада, Германия, Франция САЩ , а сега и България.

-Как се запалихте по сноуборда?

-Странно, покрай нормалните житейски пътеки. Аз съм кинорежисьор по образование, занимавам се с телевизии, реклама , дизайн. Лека полека ми стана интересно.  Преди около десетина години  започнахме да караме и общо взето живота основно ни стана сноуборда, снега , ските. Опитваме се организацията ни да е максимално полезна за спорта. При нас решенията се взимат на демократичен принцип. Управителният съвет се състои от 9 човека. Аз,  Атанас Маламов и Ангел Папучаров сме председатели на УС.

- Ските отживелица ли са вече?

-Ските в никакъв случай не са отживелица. Те трупат все по-голяма популярност в свободния стил. Както ви казах Николай Найденов-нашият състезател, който проби в световната купа,  е скиор. Сноубордистите  на местно ниво Георги Георгиев и Камен Петров, са ни най-голямата надежда. За новия сезон те ще атакуват също световната купа на ТТР, целия календар  ще карат.

Надяваме се, че ако всичко е нормално, от следващата година ще вземем още две момчета от смолянския клуб към представителния отбор на Пампорово, които да се борят за световната купа, защото колкото повече състезатели от една държава карат в световните серии , толкова по-голям е ранга на тази държава. По-лесно може да се взимат състезания, по-лесно можем да участваме в евентуално разпределение на бюджетите от световните спонсори, които до стотинка влагаме в развитието на децата. Купихме един еър бег, който трябва да изплащаме, но това беше изключително важно. Само с един месец тренировки прогресът, който постигнаха младите състезатели беше колкото за една година преди това. Но, когато има условия нещата стават лесно.

-Коя е основната ви цел?

-Ами честно казано искаме да се утвърдим, България да може да бъде популярна в този спорт. Когато нашите състезатели отиват на големи състезания в Европа, да се знае кои са. Когато сме там, да се каже: „И българите са тук!“. Общо взето да се съобразяват с нас и да знаят, че имаме качествени състезатели. Има много таланти и мисля, че можем да се справим. Това, че курортът се отваря все повече към младежите, помага страшно много на региона.  От „Пампорово“АД дават безплатни карти и възможност да се тренира, да има млади надежди. Дава се път на младите хора, да направят една огромна крачка напред.

Ротари клуб – Смолян дари ремонта на венеца в подножието на Родопската Шипка

В навечерието на празника на Смолян  Ротари клуб, съвместно с ротарианци от Златоград и Кърджали направи традиционния си поход и поднасяне на венци пред паметника на връх Средногорец. Близо 30 души от трите Ротари клуба се изкачиха до Родопската Шипка и склониха глави пред паметта на героите, като така отбелязаха 101-вата годишнина от Балканската война. Те изслушаха беседа, подготвена от двама млади членове на Интеракт клуба и поднесоха венци. В подножието на Родопската Шипка върху мраморния постамент с годината 1912-та вече е монтиран бронзовия венец, реставриран с дарение от Ротари клуб – Смолян. Ротарианците са дали средства и за ремонт на самия постамент. За следващата година планират да ремонтират информационната табела, указваща пътя към връх Средногорец.