Смисълът на закичването с мартеничка е  тя да донесе здраве на този, който я носи

 

 

Най-разпространеният вид мартеници в Родопите бил от бяла и червена прежда, каза уредникът в РИМ-Смолян Тинка Белегова. Червеният цвят бил пожелание за здраве и живот, средство за предпазване от болести, знак на кръвта, на зачеването и раждането. Белият цвят се появил по-късно като пожелание за дълъг живот. Затова, когато се окичвали мартениците – се наричало: „Да си здрав и червен, да остарееш и побелееш!”

По-късно към традиционните бял и червен се прибавяли и други цветове – синьо, жълто, зелено, розово, оранжево и др. Прибавяли се и елементи като синьо манисто и чесън против уроки, сребърна пара, глигански зъб и др. Те допълвали и засилвали предпазната функция на мартениците. Изработването на мартеници ставало най-често вечерта срещу 1-ви март или рано сутринта преди изгрев слънце от жените в семейството. Жените, които изработвали мартеницата е трябвало да са чисти и да не докосват огъня, в противен случай тя  загубвала своята магическа сила, каза още Белегова. Мартениците се завързвали на всички в домакинството – на дясната ръка на децата, на вратлетата им, на плитките на момите, дори на хурките на бабите, мотовилките, вретената, чекръците и др. С мартеници се закичвали и млади невести, възрастни жени, по-рядко и ергени, които ги носели на кръста под пояса или в потурите. Закичвали се и стопански постройки, плодни дръвчета, както и новородените агънца, теленца и кончета. Смисълът на закичването с мартеничка е бил тя да донесе здраве на този, който я носи – «да бъде бял и червен». В Родопите съществува вярването, че мартениците имат голяма предпазна сила и могат да се използват като амулет през цялата година. Допълнителна сила й давали чесъна, бадема, сребърната паричка и гребалото на дървена лъжица. В някои селища имало изисквания към дървото, от което е изработена лъжицата – то трябвало да е гръмовито, т.е. върху него да е падал гръм. Другаде мартениците се правели от разноцветни конци с дървена лъжица между тях. Традиционните мартеници – амулети се усуквали от възрастните жени в семейството.В Златоградско и до днес върху горния край на вратата на стаята, в която спи бебето се слага мартеница. Тя се слага и в пелените на новороденото, на скрито място в дрехите на малки деца и тези действия са против уроки и предпазване от лоши очи. Съдовете, в които се дои млякото по време на отбив също се окичват с мартеници, каза още уредникът в смолянския музей.

Песпонеделник – Кукерският празник в с. Широка лъка

От 1977г. насам всяка година в първата неделя на месец март маскирани като кукери мъже обикалят с. Широка лъка под звъна на стотици хлопки и чанове. Традиционният кукерски събор - Песпонеделник,  се изпълнява с цел прогонване на злото, започване на нов живот, здраве и плодородие. Броени дни преди „Песпонеделник“  в селото  стартират редица празнични прояви.

В четвъртък, 27.02.14г., в. 16ч., ще се открие изложба на детски рисунки на кукерски маски в читалището на селото - „Екзарх Стефан“. На следващия ден празничната програма ще продължи в залата на читалището с концерт на група самодейци на с. Широка лъка от 18:30ч. В събота, 01.03.14г., отново от 18:30ч. празничен концерт ще изнесат децата от Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ в концертната зала на училището.

Кулминацията на празничните събития - т.нар. „Песпонеделник“, ще започне в неделя, 02.03.14г., от 11ч. на площада на селото. Участие ще вземат освен кукерският състав на Широка лъка още четири гостуващи кукерски състава. Облечени в специални костюми и маски на кукери-чудовища младите мъже ще изпълнят обредни танци и ритуални сценки, представящи борбата между доброто и злото.

Кукерското шествие ще продължи до 12:30ч., след което за празничното настроение ще се погрижи музикалният състав на Николай Славеев. Извиващото се на мегдана на селотохоро, домашно приготвени традиционни ястия и вкусни Родопски напитки, предоставени от минерална вода „Михалково“, ще останат  един незабравим спомен за всички гости на Широка лъка в този празничен ден.

Тинка Белегова:  В Родопите съществува вярването, че мартениците имат голяма предпазна сила и могат да се използват като амулет през цялата година
 
 
По традиция, в навечерието на един от най-почитаните български празници – 1-ви март, в РИМ “Стою Шишков”- Смолян отново врати отвори ателие за изработване на традиционни родопски мартеници. Музейните експерти  запознаха младежта на Смолян с обичаите около празника, с техниката за изработване на стари родопски мартеници. Децата имаха възможност  да направят мартеници, като вложиха своите умения и фантазия. Повече за тайната  на автентичната родопска мартеница и за това какви са поверията за изработване и носене на мартеница в различните села в Родопа планина, разговаряме с Тинка Белегова– уредник в историческия музей в Смолян.
 
 
 
-Идва 1-ви март – един от най-пролетните празници. Като какъв се е приемал в миналото този празник?
-Пролетните празници и обичаи започват с месец март, когато цялата природа се събужда за нов живот. В народните представи месец март се свързва с плодоносните свойства на женската природа, което намира отражение и в женското име на месеца. В миналото 1-ви март се е приемал като настъпване на лятото, като започване на новата земеделска година и това е било съпроводено с очакванията за по-добър живот. Според вярванията излизали лошите и злите сили, а слънцето засилвало своята светлина и топлина. Първият ден на месеца българите наричали още Баба Марта. В старите народни предания това е бил митичен женски образ, олицетворяващ пролетта. Марта била гърбава жена, „облечена в кожух, със стари дрехи и кафява забрадка”, която бързо сменяла настроението си - ту била ведра и усмихната, ту навъсена и сърдита. Нравът й се отразявал на характера на времето, което през март било много променливо. За тази промяна народът ни разказва много приказки. Според една стара легенда старицата се сърдела на братята си - Голям и Малък Сечко, които често изпивали виното от бъчвите й. Тогава ставала „люта” и „зла”, задухвал студен вятър и сняг покривал земята. Гневът на Баба Марта обаче бързо преминавал, тя се засмивала на братята си и изгрявало слънце.
-Има ли някакви обредни действия, характерни за 1-ви март?
-Разнообразните обредни действия, практики и забрани, характерни за 1-ви март, целяли да осигурят добро време, необходимо за бъдещата богата реколта. В ранно утро стопанката ритуално измитала двора и дома, изтупвала всички постелки и завивки. Така символично се изнасяла зимата, т. е. старото, лошото и се посрещала Баба Марта „на чисто”. Събраната смет се  запалвала и всички се опушвали над огъня, прескачайки го. В Родопската област тази обредна практика е известна като т.н. „Мартене”. Освен опушването над огъня, в двора интересна практика била стопанката на къщата да запали върху тикла сенце или слама, но така че да няма огън, а само пушек. С тиклата в ръка тя обикаляла дома и цялото стопанство и наричала: „Марта-парта, всичко да бяга!” Тези действия се изпълнявали за предпазване от ухапване на змии през лятото и против бълхи. Жените изнасяли дреха, пояс, престилка с червен цвят и ги мятали на плодна овошка, на стряхата или на плета. Вярвало се, че като види червено, Марта „ще се разсмее, ще се развесели” и времето ще бъде слънчево и топло. Сутринта старите баби не излизали по улиците, защото Баба Марта не обичала стариците и щяла да се разсърди. Тя се радвала на млади моми и невести и когато ги срещнела, времето се оправяло.  На 1-ви март се спазвали и много други забрани с предпазващо значение. На огнището не трябвало да се слага черно, опушено котле, за да не почернеят посевите, да не «хванат главня». На Марта жените не трябвало да перат и простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не удря гръм, не трябвало да се буха с бухалка, да не се тъче, защото блъскането на кросното наподобявало гърма. Стопанките не варяли жито, за да «не ври облак». За предпазване от градушка се тачели «мартените съботи», през които жените не похващали никаква домакинска работа, а мъжете не трябвало да орат. На Първи март се пекли пшеничени питки – тенурки или пенурки. Намазвали се с мед и се раздавали против „болесчици”. На всеки член от семейството са давали по едно парче дюля, запазена от есента, защото, „който яде дюля на Марта – змии няма да го хапят”.
-Кои са магическите предсказания, характерни за 1-ви март?
-На Първия ден на месец март се правели интересни магически предсказания. Вярвало се, че ако прогърми за пръв път, годината ще е много плодородна. В Източните Родопи следяли кой пръв ще влезе в дома им - кой ще е „полезът”. Ако той е добър и имотен стопанин, през годината ще има берекет. На първата „мартена месечина”, т.е. първото пълнолуние през март, момите, готови за задомяване, се хващали на хорото с пожелание да се оженят през годината. На Първи Март се правели още предсказания какво ще бъде времето през годината. Ако вали дъжд - лятото ще е дъждовно. Възрастните хора вярвали, че ако на този ден месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно.
-А кой е най-интересният обичай на 1-ви март?
-Най-интересният обичай на Първи март е изработването и киченето с мартеница, 
наричана още «байница», «марта», «мартинка», «кичилка», «гадалушка» и др. Изработването на мартеници ставало най-често вечерта срещу 1-ви март или рано сутринта преди изгрев слънце от жените в семейството. Жените, които изработвали мартеницата е трябвало да са чисти и да не докосват огъня, в противен случай тя  загубвала своята магическа сила. Отначало мартениците се изработвали само от червена непредена или полуопредена вълна, а по-късно се добавяла и бяла такава. Памучната прежда, лен и коноп навлезли в обичая по-късно. Най-разпространеният вид мартеници в Родопите бил от бяла и червена прежда. Червеният цвят бил пожелание за здраве и живот, средство за предпазване от болести, знак на кръвта, на зачеването и раждането. Белият цвят се появил по-късно като пожелание за дълъг живот. Затова, когато се окичвали мартениците – се наричало: „Да си здрав и червен, да остарееш и побелееш!”
По-късно към традиционните бял и червен се прибавяли и други цветове – синьо, жълто, зелено, розово, оранжево и др. Прибавяли се и елементи като синьо манисто и чесън против уроки, сребърна пара, глигански зъб и др. Те допълвали и засилвали предпазната функция на мартениците.
Мартениците се завързвали на всички в домакинството – на дясната ръка на децата, на вратлетата им, на плитките на момите, дори на хурките на бабите, мотовилките, вретената, чекръците и др. С мартеници се закичвали и млади невести, възрастни жени, по-рядко и ергени, които ги носели на кръста под пояса или в потурите. Закичвали се и стопански постройки, плодни дръвчета, както и новородените агънца, теленца и кончета. Смисълът на закичването с мартеничка е бил тя да донесе здраве на този, който я носи – «да бъде бял и червен». В Родопите съществува вярването, че мартениците имат голяма предпазна сила и могат да се използват като амулет през цялата година. Допълнителна сила й давали чесъна, бадема, сребърната паричка и гребалото на дървена лъжица. В някои селища имало изисквания към дървото, от което е изработена лъжицата – то трябвало да е гръмовито, т.е. върху него да е падал гръм. Другаде мартениците се правели от разноцветни конци с дървена лъжица между тях. Традиционните мартеници – амулети се усуквали от възрастните жени в семейството. Помагали им и децата. Възрастните учели децата: «Да може да посрещнем Баба Марта добра и да не се мръщи, защото тя понякога е добра, а понякога е лошичка...». «Когато правиш мартеници, изпитваш желание да ги подариш на близките си, да им пожелаеш здраве и късмет». В Златоградско и до днес върху горния край на вратата на стаята, в която спи бебето се слага мартеница. Тя се слага и в пелените на новороденото, на скрито място в дрехите на малки деца и тези действия са против уроки и предпазване от лоши очи. Съдовете, в които се дои млякото по време на отбив също се окичват с мартеници.
-До кога се носят мартеничките?
-Според преданията, м артеничките е трябвало да се носят до Младенци – 9 март или до Благовец – 25 март. Носели се и дотогава, докато човек види първите прелетни птици - лястовици, щъркели и кукувици. Тогава се махали и се слагали под камък. След няколко дни се гадаело по това какво под камъка - ако е имало мравки, това е било знак, че през годината ще се плодят дребните домашни животни - агънцата, ако е имало червеи или бръмбари - ще се ражда повече едър добитък – телета и кончета. Мартениците се наричали гадалушки затова, защото по тях се извършвали гадания за бъдещото плодородие и приплод. Някъде ги хвърляли в реката, за да върви на хората по вода и всичко лошо да изтече в реката, другаде ги слагали в мравуняк или в полога на домашните птици. Най-разпространената и до днес практика е да се закичват на плодно дръвче.  В днешни времена мартеничката се изработва от различни материали и форми, но въпреки това си остава символ на пожелание за здраве и се използва като поздрав по повод настъпването на пролетта.

Кой е Георги Чилингиров и означава ли нещо за нас  ?

На този въпрос вече  може да се отговори ясно и точно .. Не! С огромно съжаление членове на нашето сдружение констатираха , че една от носиите /може би и единствената / на прочутия родопски певец Георги Чилингиров от с.Полковник Серафимово е била продадена на чужденец. Доайенът на родопската песен записал първи песни като „Руфинка болна легна „  и  „Излел е Делю хайдутин „ ,   ще продължава да живее духом на всяко друго място,  но не и в България. Ние не искаме да смятаме, че това е извършено от роднини на прочутия родопчанин, изнесъл повече от 40 000 концерта по целия свят или поне не ни се иска да повярваме. Нека хората знаят, че споменът и вещите на един наш доайен струват 680 долара. Името на купувача , ще спестим, но то е и без значение . Дори  парите не са от значение, колапсът на цялото ни общество прозира отвсякъде. До там сме я докарали, че да продаваме бащиното и родното- това, което ни е завещано от нашите предшественици . Но може би  нямаше да е толкова страшно, ако ние не се продавахме на чужденци и за разлика от нас явно те заслужават да притежават всичко , което ние с лека ръка сме готови да им предоставим .  Къде е нашето достойнство ? Къде са нашите ценности , нашата родова памет ? Заслужаваме ли да сме наследници на такива големи българи ? Отговорът оставяме на Вас ....

Членовете на сдружението „Родопски хайдути „  осъжда всяко подобно действие и поведение независимо от причините за това . Уважаеми българи , не продавайте душите на покойните си роднини , пазете техните вещи  с което те ще бъдат завинаги в сърцата на идващото поколение . Ако ли не намерете хора , които ще оценят това , което вие притежавате , но нека те не са чужденци , които вместо нас ще чуват шепота на „Излел е Дельо хайдутин „ .

 Прощавай бай Георги !

Сдружение „Родопски хайдути „ .

 Дора Янкова: Рекламната стратегия за Родопите трябва да бъде „Планина на гостоприемство през четирите сезона“

 

-Г-жо Янкова, до няколко месеца трябва да бъде изработен новият закон за туризма. Според вас, курортите в България трябва да се разделят ( образно) на зони за социален туризъм, културен туризъм, екотуризъм и отделно да има курорти, които да си останат за хората с по-висок портфейл. Как точно трябва да е формирана клаузата в закона, за да се случи това и готова ли сте да внесете законодателни промени?

-Първо, да ги разделим нещата.  Относно закона за туризма- има работна група, която формулира цялостна концепция с  актуалността на собствеността-планински, летни курорти , регламентите, това което трябва да дисциплинира средата и да се администрира, да има еднакви правила за всички. Смятам, че законът трябва да бъде всеобхватен, да има по-строги задължения и равнопоставеност на всички, защото и на скорошната дискусия за планинските курорти стана ясно, че хората искат повече държава по отношение на контрола и равнопоставеността. Относно законодателните промени-аз смятам активно да се включа активно в дебата за новия закон, който ще бъде внесен от МС,  защото това ме интересува. С години съм се занимавала с туристически проекти и смятам, че имам право да се включа и да казвам на висок глас как да се регулират законодателните отношения.


-Кои са основните стъпки за обособяване на общодостъпни места за туризъм и спорт? В зимния сезон например, не всеки може да си позволи да покара ски и сноуборд всяка седмица, а когато става въпрос да заведеш семейството си да спортува през почивните или празнични дни,  от финансова гледна точка, е още по-невъзможно за повечето хора....

-Безспорно зимните курорти са за хората със среден и  висок портфейл. Друго беше, когато ние сме расли като деца и сме били достъпни до Пампорово.  Сега според мен общините трябва да застанат в центъра и да инициират, заедно с държавата, създаването на зони, в които човек може да спортува.  През лятото да може да поиграе волейбол, баскетбол, през зимата да покара шейна, ски, сноуборд , да има място за чай, кафе, сандвич , да има възможности за човешко общуване сред природата. Да си вземеш семейството и хладилната чанта и да отидеш в  природата. Това реално на много места в момента го има в България. Но аз се обръщам към кметовете, към неправителствения сектор, към управлението на парковете, да погледнем тези места, които не да бъдат променяни, а да станат общодостъпни, да си дадем сметка къде можем да отпуснем и да почиваме. Това беше моята идея, самото общество го иска. Самите хора си правят сметка според начина на живот. Мисля, че кметовете , заедно с министерството на младежта и спорта,  ще имат възможност по оперативните програми да се насочат към това. Призовавам  младите хора, гражданите,  нека го поискат от местните управи!


-Региони в развитие и транспортна инфраструктура са двете оперативни програми в следващия програмен период, по които общините, които управляват и курортните селища, ще могат да кандидатстват за финансиране с европейски средства. Кои са проектите, които трябва, според вас, задължително да се реализират от община Смолян до 2020г.?

- Като гражданин и народен представител бих се включила  в идеите, които кметът трябва да предложи за община Смолян. За мандата, в който аз съм отговаряла, сме се стремили да разкрием потенциала на поречието на река Арда и направихме много екопътеки. Разкрихме потенциала на Момчилова крепост, на два етапа в района около Търън, Ряка , Катраница. Разкрихме потенциала на Момчиловци със сноуборд парка, потенциала на Широка лъка и Гела. Инициирахме подкрепа за СТЦ „Перелик“ и подкрепа за курорта Пампорово. Сега кметът е на ход  да направи предложението, така както чува дискусията с гражданите и да лидира в тази посока. Аз мисля, че облика на Смолян трябва да бъде преди всичко туризъм, малък и среден бизнес,  да се привлече вниманието, свързано с инфраструктурата. Но ще има и много проекти, свързани с туризма. Инициираме в споразумението да има водена от общността местно развитие, голяма  местна инициативна група за цялата област. Това означава дискусии, подготовка, проектиране, разговори с целевите групи. Надявам се , че тези които сега отговарят за развитието на общината, ще бъдат достатъчно активни. От моя страна могат да чувстват , че ще имат само подкрепа.

-Кои са основните проблеми от приватизацията за курорт като Пампорово?

- Огромни. Курортът е продаден,  лифтовете и съоръженията с единия хотел и транспортния парк на едни собственик. След това е препродаден. След това започва промяна на собствеността на земите и горите . Курортът е продаден без право на преминаване, всъщност отношенията със земите и горите с поземления фонд в приватизационния договор не са уредени. Може би първите стъпки на приватизационните договори на курортите сега създават ехото на проблемите, които ги има сега самото Пампорово. Но надявам, че  при едно добро отношение към туризма и района и хората,  заети в туризма , между държавата и собственика трябва да се намери мярката в подкрепа на туризма.

-Има ли пренареждане на карата на собствеността на Пампорово и Чепеларе през последната година-две? Останаха ли основните играчи или на някой ще им се наложи да "предадат щафетата"?
Има ли вече резултати от проверката за това имало ли е или не незаконно строителство (изсичане на горски масиви) от страна на "Пампорово" АД?

- Това са два много съществени въпроса. По отношение на собствеността-ами капиталът е динамичен, как се променят собствениците не мога да кажа. По-скоро има яснота, не са променени  собствениците по отношение на спортната инфраструктура, лифтове и съоръжения . Те са същите , дали обаче ще останат същите, не мога да кажа, това е пазарна среда. До тук се вижда една добронамереност, в Мечи чал и на Пампорово се инвестира доста. Има още какво да се прави, за да може курортите  Чепеларе и Пампорово да станат привлекателни и през четирите сезона.   През лятото да се търсят заедно възможностите за привличане на туристите в планината.

По отношение на проверките – да, има проблем с единия лифт по отношение на разрешителното за строителство. Собственикът има в момента отношения с държавата , върви диалог по отношение на правото на преминаване. За съжаление този лифт през зимата стои „заспал“,  а той можеше да отпуши много неща. В строителството, когато трябва да преминеш през много територии процедурите са бавни. Още повече, когато се сменят и правителства и има мърливи служители, това е едно. А другото е пък доколко в бързането, определени инвеститори трябва да се прескачат законите. В момента има констатирано незаконно строителство, паралелно с това има съдебна процедура, ще изчакаме да видим какво ще се случи.

Аз съм сторонник туризма да се развива по законните правила , но съм сторонник и на това, че институциите трябва да си говорят.


- Знаем, че летище Пловдив е много важен фактор за Пампорово. Какво трябва да е бъдещето на Фонда за развитие на летище Пловдив, според Вас?

По-скоро летище Пловдив трябва да има бъдеще. За мен летището трябва да има две измерения  -до продължи да бъде място за ниско тарифни полети. То трябва да се развива още и още. Летището е свързано с цялата агломерация  около Пловдив, а Пловдив според мен има голямо бъдеще, в т.ч се докосваме и ние също до самото  летището.  Другата страна , която виждам самото летище би било добре да се развие като карго център –място, където много стоки да се превозват. Аз като народен представител гледам комплексно на летището. Ще продължа да насърчавам държавата то да се развива, да търсим партньори.  По отношение на фонда за развитие, когато бях кмет имаше инициатива на тогавашния директор , да има фонд, който общините да платят , за да могат ниско тарифните самолети да кацат на летище Пловдив, и той да бъде като обезпечение.  Нямам представа новият директор носител на каква идеи е и как развива фонда , не съм се запознавала с него. След кметството малко се отдалечих от информацията за летището в неговата конкретика, сега конкретно не мога да отговоря.

4. Дотук обаче говорим само за българския турист, а за чуждите туристи какво трябва да се направи, за да се привличат все повече? Каква трябва да бъде, според вас, рекламната стратегия на Родопите и курортите в планината?

-За мен рекламната стратегия за Родопа планина трябва да бъде „Планина на гостоприемство през четирите сезона“. Амбициозна , агресивна рекламна кампания трябва да имаме, с действително показване на гостоприемството на  планината  през четирите сезона. Туристът не трябва обаче да се дели на български и на чужд. Когато трябва да бъде обгрижван и обслужван, той трябва да бъде туристът. Но, че планината трябва да става по- известна няма спор.  Имаме гласуван по-голям ресурс за реклама на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Така, че се обръщам към институциите в Смолян да бъдат по-активни в диалога със самото министерство, със зам.-министъра,  за да могат да се ползват от държавния ресурс за самата реклама. 

Източник: Дарик

Понеделник, 06 Януари 2014 16:57

Хайдушко хоро се изви в ледените води на река Бяла

Написана от

Хайдушко хоро се изви в ледените води на река Бяла

23-годишният Георги Кадиев извади Богоявленския кръст от ледените води на река Бяла в смолянския квартал Устово. Младежът хваща за втори път християнския символ на Богоявление. Самият той на излизане от реката си пожела много здраве и любов. Георги успя да намери пръв Богоявленския кръст в реката, където заедно с него се  хвърлиха около 15 млади мъже и членове на Сдружение „Родопски хайдути“. Интересен бе моментът, когато енорийският свещеник отец Васил Маджаров хвърли кръста. Всички млади юнаци наскачаха, водата се замъти и в продължение на около 5 минути издирваха кръста, който се скри изпод погледите им. Накрая Георги изскочи радостен от реката, намерил християнския символ. След това младите юнаци, пременени в родопски носии, под звуците на гайда запяха песента „Рипни, Калинке“ и извиха ледено хоро във водите на реката. Всички бяха много ентусиазирани и изпълнени с вяра, която предаваха на дошлите граждани на церемонията по хвърляне на кръста. Инициативата за родопското хайдушко ледено хоро  бе подета миналата година от младите родопчани, членове на Сдружение „Родопски хайдути“. За целта бяха закупени 30 шаячни панталона , които  всяка година ще се използват за мероприятието.  Целта е да се наложи традицията местните да се хвърлят с народни носии с което да се засили родолюбивия и християнски облик на празника, каза председателят Манол Ружинов.  

 

Митрополит Антоний (35 г) е най-младият епископ и митрополит в историята на Българската православна църква, който в началото на ноември т.г. оглави Западно- и Средноевропейската епархия. Той е роден на 17 януари 1978 г. в Стара Загора със светско име Живко Михалев. Завършил е Пловдивската духовна семинария и Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски". През 2008 г. е ръкоположен за епископ с титла Константийски и до 2010 г. е духовен водач в Родопите. Чати във Фейсбук, скайп, Туитър и Вайбър и обича да спортува.

Скандалите разтърсват един след друг Българската православна църка и обществото в навечерието на Коледа. Ваше Високопреосвещенство, наистина ли толкова тревожно изглежда състоянието на църквата отвътре, колкото и за хората отвън? 

Една голяма част от скандалите бяха провокирани от инерцията на протестите, които продължават повече от половин година да тресат нашата държава. За съжаление  тенденцията за подкопаване авторитета на всички институции в България не подмина и Българската православна църква (БПЦ). Това, което наблюдаваме в последния месец, е голяма съблазън за вярващия народ. Освен това е сигнал, който може би ни кара самите ние – Светият синод, да се замислим и да погледнем детайлно всичко, което се случва около нас. Сигурно има какво да поправим в нашите редици, но напоследък виждаме едно тенденциозно отношение към БПЦ.

 И как институцията ще изчисти името си?

Авторитетът на БПЦ е вечен и непреходен, защото се крепи на главата на църквата – Христос. Знаем, че всичко, което се случва, не става, без да е допуснато от Бог и без неговата воля. Може би точно скандалите, които също са с Божието допущение, ще накарат църквата да погледне по-детайлно в себе си и да очисти своите редици, ако има нещо и някой, който със своето поведение подкопава авторитета й. Пак казвам - това е голямо изпитание, изкушение, голяма съблазън за всички онези човешки души, които не са напреднали във вярата и не са духовно грамотни. Всички вярващи знаем, че над църквата и портите адови няма да надделеят, но това, което се случва, е една червена лампа, сигнализираща, че нещо сме пропуснали. Може би в бързината и многото ангажименти. Аз съм дълбоко убеден, че Светият синод и българският патриарх не са равнодушни към това, което се случва.

Казахте „очистване на редиците” в църквата…

Да, нещата, които ние не сме огледали в нашите редици, са били търпени дълго време и в един момент хората изгубиха това свое търпение. Много хора в годините на прехода, на разкола успяха да се внедрят в редиците на БПЦ и тези хора, които са били приети от Светия синод чрез тяхното покаяние, сега е време да покажат, че то е било истинско, а не да разделят тялото на родната църква чрез скандали. Ние трябва да бъдем по-взискателни към тези, на които възлагаме задачи в църквата. Трябва да внимаваме, защото ако посеем добро семе, то ще даде плод стократен, т.е. ще пожънем добро и обратно. Време е църквата да спре с тази снизходителност и с неглижирането на проблеми, които с времето нарастват. Те са като рана и когато тя не се лекува, не се почисти, тя гангренясва и се налага да се отреже целият орган.

 Какъв е екотът на родните скандали в чужбина?

Отзивите се чуват и зад граница, много православни българи, които живеят в Европа, ми се обаждат притеснени, наблюдавайки това, което се случва у нас. Следейки отстрани, те също са загрижени, макар че живеят на хиляди километри от нашата родина. Един епископ като Проватския епископ Игнатий се появява по всички медии с безпочвени и несериозни изказвания, а такива твърдения трябва да са подкрепени с факти. Всичко останало жълтее и хвърля петно върху авторитета на БПЦ. Всеки един клирик отговаря пред Бога освен за собствените си грехове и за човешките души, които са му поверени.

И обществото ни е пропито със злоба и негативизъм. Как да се спасим от тях? 

В обществото липсват морални ценности и норми, те са подменени. Доброто е изхвърлено от нашето ежедневие и се гледа на него като на наивност.  Добродетелността, милостта към нуждаещите се, състрадателността – тези качества в изкривените представи на хората се приписват на наивник, на малодушен човек.  Подмяната на ценностите в нашето общество води до анархията, безредието е в основата на всичко, което се случва около нас. Агресията е породена от липсата на Бога в сърцата, защото когато човек вярва в Бога и го носи в сърцето си, той има Христовия мир, има кроткост, има благост. Липсата на Бог в сърцата и душите на хората в изминалата година се усеща особено силно.

А дяволът? Той намесва ли се в управлението на страна ни и в цялата ситуация с протести и размирици?

Колкото и да звучи мракобесно (ние сме трезвомислещи хора), естествено, че всичките тези аморални прояви, съпроводени с различни пороци и страсти, са продиктувани от врага на човешкото спасение. Да – дяволът е! Той е това, което ни кара да се обърнем към нашия ближен и да го обидим например. Така ставаме хулители на нашия създател и творец. Казано е – не съдете, за да не бъдете съдени. И вместо да стоим безучастно и да се присмиваме на нещастието на нашия ближен, трябва да му дадем ръка и да му помогнем. Трябва да творим добро и да знаем, че то   ще ни се върне ако не от човеците, със сигурност от Бога. Трябва да се замислим дали изпълняваме задълженията си правилно, така както Бог ни ги е възложил.  Тогава ще ни оставя по-малко време за глупости.

И ще се умири обстановката в страната ли?

Не кой трябва да ръководи нашата държава, е въпросът, който предизвиква безредието у нас. Според мен нещата са надполитически. На пръв поглед се вижда, че си противодействат различни партийни групи, но според мен главната цел на режисьорите на събитията е да подкопаят устоите и държавността в България. Имайте предвид, че след тези смутове, безредия, стачки, митинги, протести и какво ли още не авторитетът на българската държава като институция няма да бъде  никога същият. А след разклащане основите на държавността ще бъде посегнато и  върху най святото – това е вярата, това е църквата. Всичко това не може да бъде разглеждано еднозначно. То се случва не без Божия промисъл и аз твърдо вярвам, че ще доведе до един катарзис в БПЦ.

Докато бяхте в Смолян, не жалехте сили и начини да приобщите хората към вярата. Бяхте навсякъде и сред всички, създадохте младежки православен център, водехте радиопредаване, проповядвахте… Дайте ни съвет как да приемем Бога в сърцата си и да бъдем добри хора, щом това е ключът към добруването?

Много е просто - човек първо трябва да поиска да опознае Бога и вярата, след това той не може да остане равнодушен към неувяхващия венец от Христовите добродетели. Първоначално не е нужно човек да бъде наясно с всичко във вярата, но той трябва да носи доброта, нравственост и морал в сърцето си. Бог ни е сътворил, независимо от нашата вяра, по свой образ и подобие и няма значение дали сме опознал Бога или не, ние носим тази частица в себе си. Неподкупният съдник на човешката душа – това е съвестта. Може да излъжем хората, може да си помислим дори, че сме излъгали Бога, тъй като той ни дава шанс да се покаем и да се върнем отново при него. Но самите себе си не можем да измамим. Човек трябва да се вслушва в своята съвест и ако нещо е съгрешил, да поиска прошка от Бога и от близките си, да се разкае. Човек трябва да бъде в мир с Бога, с близките и със себе си.

Съвестта на нашите политици не е ли позаспала и кои са според вас най-големите им грехове?

Всеки има съвест заради Божия образ в себе си. Не искам да ги съдя, защото Бог е този, който ще съди за делата ни всеки един от нас. Но може би нашите политици трябва да се замислят, че те са избрани от народа, за да представляват него, а не себе си. И като такива трябва да следват вечната политика - добруването на българския народ. В България се наблюдават две основни прослойки – много богати хора и крайно бедни. А когато няма средна класа в една държава, значи нещо не е наред. Това е симптоматика, която говори, че нещо не функционира както трябва. Хармонията е загубена, затова сме свидетели на тези крайности.

Тежък ли е кръстът на служението зад граница?

Служението зад граница е още по-отговорно. В изпълнението на своите богослужебни обязаности пропътувам хиляди километри, преди всичко със самолет. Духовникът зад граница трябва да бъде освен добър пастир и добър дипломат. Зад граница е много по-трудно да намериш подкрепа на близък приятел, тъй като разстоянията са големи, което е бариера, но не и непреодолима. През годините бившият Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон е поставил основите на епархията, която духовно родил в своите обятия. А моята задача е да запазим това, което е положено, и да преумножим семето на вярата. Постоянно се откриват нови и нови църковни общини. Последната от тях е българската православна църковна община в Палма де Майорка на Балеарските острови, където се трудят и живеят над 10 000 българи.

 Т. е. вярата зад граница е жива?

Да, и е много по-осезателна. Българската православна църква в чужбина е носителка не само на вярата, но и на нашата родова памет, нашата история и традиции. Тя е духовният мост на нашите сънародници с родината им. Идвайки в храма, освен че чувстват духовния уют на тяхното родно място, те се пренасят духовно на своите родни места, чуват българска реч, общуват помежду си. Храмовете са духовни огнища на вярата и носители на националното самосъзнание. 

Колко езика, на които ви се налага да общувате, знаете?

 Английски, немски (изучавам интензивно) и руски. В църквите в Европа служим на църковнославянски език. 

Автор: Сийка Суркова 

(в. Преса, печатно издание, брой 351 (702 от 24 декември 2013)

Понеделник, 23 Декември 2013 00:21

Офис на "България без цензура" отвори врати и в Смолян

Написана от

 

Офис на "България без цензура" отвори врати и в Смолян

 

 

Офис на "България без цензура" отвори врати и в Смолян. Това е поредната местна структура на гражданското движение, която се открива в страната и в която гражданите могат да потърсят безплатна консултация с юрист. Офисът в Смолян бе открит от посланиците на "Евромайки" – социалната платформа на движението на Николай Бареков с освещаване в присъствието местни жители и гости.

 

"Ние сме много щастливи, че нашият лидер Николай Бареков успя да включи в платформата осигуряването на безплатни лекарства за деца до 7-годишна възраст. Това е изключително важно за нас, защото смятам, че няма родител, който да не се е сблъсквал с този проблем да няма как да купи лекарства на децата си", заяви Даниела Колева от "Евромайки".

 

Трябва да се обединим за един голям национален консенсус в името на това от тук нататък да живеем по-добре, посочи от своя страна Рада Коджабашева – финансов експерт на движението.

 

Нашата кауза е както всяка жена успява да се справи в семейството си в ролята на съпруга, майка и дъщеря, така да го направи и в обществото, обясни Калина Крумова от платформата "Евромайки".

 

Офис на "България без цензура" отвори врати и в Смолян. Това е поредната местна структура на гражданското движение, която се открива в страната и в която гражданите могат да потърсят безплатна консултация с юрист. Офисът в Смолян бе открит от посланиците на "Евромайки" – социалната платформа на движението на Николай Бареков с освещаване в присъствието местни жители и гости.

 

"Ние сме много щастливи, че нашият лидер Николай Бареков успя да включи в платформата осигуряването на безплатни лекарства за деца до 7-годишна възраст. Това е изключително важно за нас, защото смятам, че няма родител, който да не се е сблъсквал с този проблем да няма как да купи лекарства на децата си", заяви Даниела Колева от "Евромайки".

 

Трябва да се обединим за един голям национален консенсус в името на това от тук нататък да живеем по-добре, посочи от своя страна Рада Коджабашева – финансов експерт на движението.

 

Нашата кауза е както всяка жена успява да се справи в семейството си в ролята на съпруга, майка и дъщеря, така да го направи и в обществото, обясни Калина Крумова от платформата "Евромайки".

 

Иван Фърков: В Пампорово предстои  най-силният сезон за  зимните спортове и  фрийстайла

 

Иван Фърков е главен мениджър на проекта за Фън парк. Неговата основна  цел е  Пампорово да стане популярна дестинация. Както самият той казва, единствената му мотивация е прогресът да не спира.   „Когато съм сигурен, че прогресът няма да спре, мога и да си почина малко, на този етап нямам никакво намерение да се отказвам“, категоричен е Фърков.

-Г-н Фърков, какво ще предложи тази година Пампорово на любителите на сноуборда и ските, какви са новостите покрай вас?

-Предстои най-силният сезон,  не само заради записванията от туроператори, а и от наша страна. За зимните спортове и  фрийстайла това също ще е най-силният сезон. За първи път в Пампорово ще има три високорангови състезания. За първи  път сме в информационната система на Европа и вече може да се каже, че сме някои. Ако не броим световната купа по биг еър в София преди няколко години , която беше с огромна конструкция и бюджет, може да се каже, че това, което ще се случи тази година в Пампорово, ще бъде най-голямото събитие в областта на сноуборда свободен стил.

-Срещате ли подкрепа в лицето на „Пампорово“АД?

- Всички събития, които се случват тук са  с обединение на дружеството  и нашата организация  TRS. Последните четири години успяхме да изчистим всички проблеми, като характери, като политика и вече мисля, че сме на финалната права. Самото ръководство успя да разбере посоката, в която работим, какъв е потенциала и интереса в цяла Европа. Много сме щастливи, че „Пампорово“АД решиха да застанат зад нас, защото това много ни облекчава, тъй като  сме НПО. До момента, каквото е плащано, половината от бюджета е осигуряван от нас. Ние работим, не си купуваме коли и апартаменти, а правим парк.  Много се радваме, че хората го оценяват и идват на Пампорово.Поради  това се нагърбихме тази година с трите големи ивента: Пампорово Фрийстайл Оупън, който включва в себе си Европейска купа Слоупстайл по сноуборд , Национално първенство Слоупстайл; Четиризвезден  TTR, който е елитно състезание ;  Бордър крос. Ще има три старта за ски , а на следващата седмица ще има кръг пак от световните серии за младежи три звезди.

Надяваме се, че местните таланти тази година ще грабнат призовите места и ще отидат на финалите. Миналата година едно момче от Боровец- Симеон Митрев, който е определено е един от най-големите таланти в България, грабна  първото място, надявам се тази година нашите състезатели по-сериозно да се борят.

-Как се роди идеята за Фън парка в Пампорово?

- Всичко тук е започнало много отдавна. Курортът Пампорово винаги е бил лидер в областта на сноуборда. Преди години  тук е бил построен  първия халф пайп, който ползваме и ние като наследство. До колкото ни се дава възможност от различни организации, се опитваме да го модернизираме. Напоследък става доста сложно с модернизацията в Пампорово, защото всички се опитват да пречат, незнайно защо.

Свободно европейско общество е смолянският клуб, с който си сътрудничим от доста време.  Предишното му име е Сноуборд общество.  С тях е стартирало всичко  в Пампорово.  През годините са срещали страшно много трудности и проблеми.  Когато преди четири-пет години решихме да възстановим нещата тук,  част от хората от клуба се включиха в този нова организация ТRS.  Борбата започна наново и тя не беше никак лесна. В момента тази организация се утвърди, в началото бяхме трима четирима, сега сме 45 човека. Голяма част от тези хора са доброволци, които идват в Пампорово. Ние имаме програма уърк енд райд, която дава възможност на много млади хора до 29 г. да поемат отговорности в различни видове длъжности, които предлагаме като работа. Вместо заплащане те получават пълен пансион и карта за лифт. Работят не повече от 4 часа на ден и за сметка на това имат възможност да карат. По този начин успяваме да привлечем доста добри кадри.

-Като календар на проявите какво да очакват хората?

- Започваме декември много активно,  октриваме сезона не 7-и.  Еър бегът ще бъде цял сезон тук. На 22 декември Пампорово се включва за втора поредна година в инициативата за отбелязването на световния сноуборд ден, заедно с 49 държави.  Ще има около 200-300 прояви в различни места в света на този ден. Март месец е месецът на фрийстайла в Пампорово

Преди това на 14 февруари ще има много  интересен арт форум, където известни графити артисти ще дойдат в Пампорово.Ние ще направим селекция и от няколко българи, за да привлечем аудитория в тази посока.. Графитите в момента  се изкуството, което се възприема много добре от младите хора.Ще се опитаме да насочим вниманието към спорт, изкуство, добродетели като цяло.

-Казахте, че много повече ви познават навън, отколкото в България….

-Да, това е така. Нас ни приеха с пълно мнозинство в световната сноуборд федерация от миналата година. В момента, в който пуснахме информация какво правим, хората казаха, че е  трябвало по-рано да покажем кои сме, а не да стоим в сянка. Николай Найденов, който е състезател на Ски клуб  „Пампорово“ е първа резерва в момента за олимпийски игри и ако всичко е нормално той ще прослави България в най-елитната дисциплина в ските, защото халф пайпа е дисциплината на богатите, на елита. Там са Канада, Германия, Франция САЩ , а сега и България.

-Как се запалихте по сноуборда?

-Странно, покрай нормалните житейски пътеки. Аз съм кинорежисьор по образование, занимавам се с телевизии, реклама , дизайн. Лека полека ми стана интересно.  Преди около десетина години  започнахме да караме и общо взето живота основно ни стана сноуборда, снега , ските. Опитваме се организацията ни да е максимално полезна за спорта. При нас решенията се взимат на демократичен принцип. Управителният съвет се състои от 9 човека. Аз,  Атанас Маламов и Ангел Папучаров сме председатели на УС.

- Ските отживелица ли са вече?

-Ските в никакъв случай не са отживелица. Те трупат все по-голяма популярност в свободния стил. Както ви казах Николай Найденов-нашият състезател, който проби в световната купа,  е скиор. Сноубордистите  на местно ниво Георги Георгиев и Камен Петров, са ни най-голямата надежда. За новия сезон те ще атакуват също световната купа на ТТР, целия календар  ще карат.

Надяваме се, че ако всичко е нормално, от следващата година ще вземем още две момчета от смолянския клуб към представителния отбор на Пампорово, които да се борят за световната купа, защото колкото повече състезатели от една държава карат в световните серии , толкова по-голям е ранга на тази държава. По-лесно може да се взимат състезания, по-лесно можем да участваме в евентуално разпределение на бюджетите от световните спонсори, които до стотинка влагаме в развитието на децата. Купихме един еър бег, който трябва да изплащаме, но това беше изключително важно. Само с един месец тренировки прогресът, който постигнаха младите състезатели беше колкото за една година преди това. Но, когато има условия нещата стават лесно.

-Коя е основната ви цел?

-Ами честно казано искаме да се утвърдим, България да може да бъде популярна в този спорт. Когато нашите състезатели отиват на големи състезания в Европа, да се знае кои са. Когато сме там, да се каже: „И българите са тук!“. Общо взето да се съобразяват с нас и да знаят, че имаме качествени състезатели. Има много таланти и мисля, че можем да се справим. Това, че курортът се отваря все повече към младежите, помага страшно много на региона.  От „Пампорово“АД дават безплатни карти и възможност да се тренира, да има млади надежди. Дава се път на младите хора, да направят една огромна крачка напред.

Ротари клуб – Смолян дари ремонта на венеца в подножието на Родопската Шипка

Venec vrah Srednogorec

В навечерието на празника на Смолян  Ротари клуб, съвместно с ротарианци от Златоград и Кърджали направи традиционния си поход и поднасяне на венци пред паметника на връх Средногорец. Близо 30 души от трите Ротари клуба се изкачиха до Родопската Шипка и склониха глави пред паметта на героите, като така отбелязаха 101-вата годишнина от Балканската война. Те изслушаха беседа, подготвена от двама млади членове на Интеракт клуба и поднесоха венци. В подножието на Родопската Шипка върху мраморния постамент с годината 1912-та вече е монтиран бронзовия венец, реставриран с дарение от Ротари клуб – Смолян. Ротарианците са дали средства и за ремонт на самия постамент. За следващата година планират да ремонтират информационната табела, указваща пътя към връх Средногорец. 

Страница 497 от 497

Pamporovo

V1 250x250 BG 2018

rodopinews 640pxX640px

 

Интернет страницата  не използва бисквитки (cookies).

Скъпи потребители,

От  25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това Родопи нюз ЕООД  приема нова "Политика за поверителност", съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.

 собственик -Родопи нюз ЕООД-Смолян